Къщата «Николае Ромънеску» е мястото, където са се събрали, за да сближат душите си Лучия и Николае Ромънеску след като пътували из Европа, след месеци или дори години, прекарани в Лиеж или Париж.

Тогавашния крайовски свят се преражда с всеки лист. Обзаведена с най-удобните и елегантни мебели, докарани от Виена, затоплена с красивите камини, специално поръчани за модернизираните салони в стила на всички болярски домове в Крайова, Къща „Ромънеску” е блестяла.

Къща «Ромънеску» била красива в навечерието на 1894 г. Бели муселинови завеси трептели на прозорците, осветени от виенските лампи, копринените стени хвърляри тайнствен блясък; фасадата откъм Каля Унирии във венецианско червено й придавала оптимистична нотка в контраст с целомъдрието на Църквата „Мънтуляса”, намираща се в съседство.

Дъбовата порта с гирлянди от клонки и ангелчета, сякаш че винаги очаква гости откакто са разпалени всички светлини по сводестия коридор.

От декора на гостоприемната къща не са липсвали нито чергите, характерни за Олтения, килими, декоративни керамични съдове и резбовани дървени селски мебели, успешно сляти със западни елементи.

В рокля от плътна коприна с волани от дантела, така Лучия Ромънеску посрещала своите гости. Храната се сервирала в трапезарията на приземния етаж, която имала изглед към градината. В елегантността на помещението, свещниците от сребро или алпака, подредени в права линия по средата на масата, изпращаха мистериозна светлина върху лицата на тези, които се радват на гостоприемството на семейство Ромънеску.

Храненията започвали често като френските ордьоври. Но не липсвала и румънската ракия, произведена от сливи от имението Клошан, а до пържолата се слагали кисели динчета и понякога хубав хляб, направен от пещ, за да напомня на присъстващите, че са в Олтения.

Избраните деликатеси били носени на ръце от Кирос, гръцкия готвач, облечен в костюм на страната си. Той е бил този, който често глезел децата в семейството със сиропирани лакомства и който на празничните вечери впечатлявал гостите не само с присъствието си, но и с ореховки, корабийки, баклава и саралии.

И когато гостите се оттегляли в салона, децата на семейство Ромънеску често му се радвали. Най-големият, Йонел, го впечатлявал с блестящата си интелигентност. „Карал е Николае Йорга да заяви: «Знае твърде много за възрастта си. Той е едно старо дете.“ Неговата страст за конструиране на планери била много спорна тема в Крайова. Често чупел лампите по Каля Унирии с летящите играчки, които изработвал със страст“.

Марчел, най-малкият, бил поетът на къщата. Той имал грижата да впечатлява с ентусиазирано рецитиране на стиховете на Александри. Възхищавал се на соаретата, които Лучия Ромънеску организирала в дома им и обичал да присъства, за да показва таланта си пред дамите.

По-малко общителни били Никулица, Алекс и Раду, които трудно се оставяли да бъдат убедени да се появят пред гостите. Предпочитали Севастица, жената, донесена от Липов за домакинската работа, която била истинска торба с приказки.

Тя била тази, която ги отвеждала в света на приказките за престъпници и конекрадци или за с призраци, появяващи се нощем през гробището на селото. Малките не се впечатлявали от басните за Илеана Косънзяна.