През 1828 г. гръцкият търговец, Христофор Гува, издита из основи манастира „Търичен”, след това възстановен няколко пъти, както е споменато в писанията на църквата. Светилището е трансформирано с течение на времето в манастир на гръцки и румънски игумени, принадлежащи на епархия Одая Влъдикии (днес Султана). След завършване на църквата е посветена на Св. планина. Манастирът е закрит със секуларизацията на А.И. Куза, а църквата остава на грижите на селяните до 1970-1971 г., когато те са изместени от комунистическия режим.
Църквата Търичен е изградена от тухли със слама и пръст, характерна черта на всички църкви в Бъръган, където няма речен камък. Материалът и техниката на строителство показват, че монашеското заселище е издигнато поради духовната необходимост на местните жители и не е имало защитна роля. Той е построен на хълм с правоъгълна форма, без ограден зид, а на север и запад са домовете на игумените. Има план според който в началото се състои от преддверие, централна част, наос и олтара, а по-късно са добавети верандата с две прости колони и два странични прозорци. Притворът на църквата е много малък и не се отделя от наоса със стена, подобно на други църкви. Подобно на преддверието, притворът е сводест с купол поддържан странично от силни полуцилиндрични надлъжни арки. Външната декорация е изключително проста. На бял фон се откроява среден колан на върха, който загрява периметрално паметника, както и каменните рамки на входната врата и на прозорците. В долната част единствената декорация е цокълът, висок около един метър висока пиедестал. В горната част зидарията приклюва с корниз, съставен от тухли, оформени в триъгълник. Прозорците малко на брой са подчертани с украшения в горната част на свода. Описвайки външността на църквата не може да пренебрегнем един конкретен аспект на архитектурата й. Става въпрос за съвършено шестоъгълната форма на барабана на купола.
В предната част на църквата има скромна камбана, която се бие по време на всяка служба. Покривът е направен от ламарина в два наклона. На входа на църквата се пази оригиналното изографисване, като иконите от двете страни на вратата са от гръцки художник.
Вътре има и други ценни икони, донесени от Св. планина Атос, като доказателство е и подписът с гръцки букви. Също така, интериорът е в живи цветове, особено червено, зелено, бяло и жълто-златисто, което придава особен блясък. Лицата на светците са светли, оптимистични, влизайки сякаш в съзвучие с духа на жителите на село Търичен, които са устояли на събитията на времето.
През август 2001 г. епископ Дамаскин Ковару, отваря отново старата църква на село Търичен, която намира в плачевно състояние, изоставена от тридесет години, която превъръща в един монашески скит с общо съжителство, възлагайки го за организиране и управление на младия йеромонах Зосима Алеку. Така започва процесът на ремонт и изграждане на църквата и монашеското заграждение. По-късно, през 2008 г., скитът Търичен е трансформиран в женски манастир.
