Църквата в руини на границата на село Балдовинещ е датирана при липсата на всякакви документи или надписи, от археолозите Войка Мария Пушкашу и Йон Думитреску, по стилистични критерии, от времето на управлението на Матей Басараб.
Преди техния сигнал, църквата е спомената през 1898 година, в Големия географски речник на Румъния, като „бивш манастир на времето“, намираща се “ в пълни руини“.
Планът на манстира е правоъгълен, с петоъгълна апсида, леко откачена.
Пред нартекса се издига иззидана веранда, чийто грунд още се вижда в запазената стена от църквата, заедно с началото на страничните арки и двете източни висулки. Тези елементи поддържат датирането на църквата от втората половина на XVII век, или даже в неговия край.
Нартексът е покрит със сферичен купол, единствената частично запазена дъга, поставена на широки арки, завършващи в конзола. Той е построен върху кула-камбанария с осмоъгълна секция, с осем прозореца, подпрян на мног висока квадратна база, декорирана с корниз от дребнозърнест материал, които се откриват и в двойната архидъга, която маркира прозорците на осмоъгълника с две последователни отдръпвания и полукръгли отвори.
Нефът е бил покрит със сферичен свод на висулки, поставен върху четири големи дъги, които продължавали към запад под формата на ъглови стълбове, а към изток завършвали в конзола . Олтарът имал обикновен полусвод.
Като единствен външен декор, тялото на църквата било заобиколено на около една трета от височината й в горната зона, от широк пояс, съставен от масивен тороид от тухла, специално профилирана, обграден с два реда от големи зъбци от трион. Пиедесталът е скрит от околната почва, която покрива старото ниво от варовици, а корнизът изчезва заедно с разрушаването на дъгите и на горните части на стените.
Балдовинещ е село в комуна Чолънещ в Мунтения, Румъния.
Намира се в северната част на областта, в равнината Гъвану-Бурдеа.
При преброяването на населението от 2002 година, има население от 552 жители. На границата на населеното място се намират руините на църквата на бившия манастир Балдовинещ ( XVII век ). Те са вкючени в списъка на историческите паметници. Наименованието идва от старот име Балдовин (което съществува в други езици под формите Балдовино, Бодуин, Болдуин), което пък произлиза отбога на красотата в северната митология, а именно Балдур.
