Манастирът „Гура Мотрулуй” е построена в близост до стар монашески скит.
Според традицията на мястото, старият скит е построен от Свети Никодим Благочестиви, някъде в края на ХIV век. Дървената църквичка и няколкото килии на скита са заобиколени от масив (лози), запазен за известно време, в южната част на настоящия манастир. Доскоро масивът се наричаше „Лозето на Светеца.“ На свой ред, изворът в близост до манастира се нарича и до днес, „Изворът на Св. Никодим.“ Въпреки че местните традиции са много силни, от старата обител не са открити никакви документи или археологически останки, или обекти за поклонение.
В хрисовул на воеводата Нягое Басараб от 13 януари 1519 г. се споменава, че в Гура Мотрулуй вече има добре иззидан манастир, посветен на Света Параскева Благочестива, построен от „жупан Харват”, велик логофет на владетеля. За своята поддръжка манастирът в Гура Мотрулуй е получил имоти в селата Сусита и Гросиер.
Между 1642-1643 г. манастирът В Гура Мотрулуй е повторно иззидан, от основи, от Матей Басараб, владетел на Влашко. Въпреки, че това не е записано никъде, като доказателство имаме свидетелството на патриарх Партение на Константинопол, който, около 1640 г. казва за манастира, че „е стар и забравен в продължение на много години и изцяло разрушен, Матей Басараб го издига из основи с много усилия и средства, и го подновява с много свещени съдове и движими дарения“.
През 1653 г., централната църква на манастира е възстановена, от основи, от великия управител Преда Бранковяну.
Голямата църква на манастира „Гура Мотрулуй” е изрисувана между 1702-1704 г., за сметка на Свети Константин Бранковяну.
По-късно, през 1852 г., изографисването на църквата е възстановено за сметка на владетеля Барбу Щирбей Вода, както и с усилието на архимандрит Еуфросим Потека, игумен на манастира. Оригиналните стенописи са покрити със защитен слой, върху който са положени нови фрески. Това също е записано в един надпис поставен в предверието: „Този ремонт на изографисването, по оригиналния стил, направен с добрата воля на негово височество Барбу Д. Щирбей, принц владетел на владетелите на цяло Влашко, за сметка на Централния дом, и с усърдието на усилия на Негова благочестивост архимандрит Еуфросин Потека, игумен на този Свети Манастир при Гура Мотрулуй през 1852 г., зограф Нита Сотенеску.“
