Основан през 1993 година, с благословията на Негово Високопреосвещенство Митрополит Власие и с усърдието на Негово Преосвещенство Флавиан Илфовянул, подпомогнат от вярвашите от района, които искали издигането на църква в зоната, манастирът започва да процъфтява видимо, тук се събира многобройна общност, която наброява днес близо 80 души.
Голямата църква, тип катедрала, на селището, е построена за рекордно време, първата копка е направена на 13/26 август 2001 година , днес се намира с етап на изрисуване. До този момент, е изрисувана изцяло голямата църковна кула: Иисус Христос Вседържател, обграден от ред херувими и серафими, и от Пророците от Стария завет.
Извън участието в църковните служби, общността от монахини се занимава със земеделска работа, овощарство и зеленчукопроизводство, зоотехника, както и с ръчна изработка в ателиетата за бродиране на църковни дрехи, шивачество, трикотаж. Едно изключително място, в ателиетата, заема ателието за рисуване, където се издълбават, върху дърво, византийски икони с голяма изразителност и голяма художествена стойност, както и ателието за конфекциониране на украсените икони, направени по традиционна гръцка техника, много ценени в целия православен свят.
Село Валя Рошие е създадено вследствие на разпределението от 1892 и е формирано от пришълци, които са разпределени тук и им е дадена земя, дошли от почти всички съседни села, но и от по-далечни населени места. Преди това селото е известно с името “Флоряска”, а след това Валя Рошие, заради полетата, пълни с червени макове, които се намирали в тази долина. Според думите на старите хора, тук са се състояли свирепи битки по време на Първата световна война.
Даже на южната граница на селото, от дясната част на шосето, което води до Валя Рошие, се намират останките от средновековно село, което не е споменавано в документите от онова време.
От лявата страна на споменатото шосе, където са нили парниците, се намира средновековен некропол от XVI – XVII век. През миналия век, през 80-те години, когато са построени парниците, са разрушени много средновековни гробници от споменатия по-горе период. Средновековният некропол изглежда доста голям.
Легендата разказва, че през 1810 – 1815 година са дошли тук трансилвански овчари на паша, водени от пастира Митран. Построили си колиби и се установили за постоянно, като основават село Митрен, име, останало до днес. Според традицията, през 1830 – 1835 година, заради разливите на река Арджеш, жителите на селото по брега на река Арджеш се преместват в новото село Митрен, което след това се населява с други семейства, дошли от Късчоареле или отвъд Дунав. До 1864 година, селото и имота на село Митрен са принадлежали на манастир Михай Вода, а селяните били групови работници. Чрез направените рефорни от владетеля Александру Йоан Куза, селяните са освободени от груповата работа и им е дадена земя.
Направените археологически разкопки на територията на комуната, изваждат на бял свят стари останки, които диказват, че селото е било населявано от праисторическо време.