Районът, във времена отдавна отминали, е имал няколко манастира; някои от тях са оцелели, но други не. Началото на манастира на Свети Пантелеймон, между Балач и Силищя-Гумещи, се простира много преди сегашното си възраждане. Манастирът е имал не толкова щастлива съдба, поради военните движения в района.
Преди години тук е съществувала една военна единица; изведена от експлоатация през 1960 година, земята и сградите с типична войнишка архитектура са били преотстъпени от Министерството на отбраната, Министерството на културата и по-късно, от Епархията на Александрия и Телеорман, за създаване на монашеска местност, желана от жителите на градовете в района.
Военната единица и летището, са създадени тук след края на Втората световна война, изтриват всяка следа от манастира. Има една телеграма с искане на един протопоп от Телеорман, който изисква от Комисията по Исторически паметници, през 1921 година, разрушаването на църквата Свети Никола в село Силищя-Гумещи и изграждането на нова църква на мястото на разрушената такава.
Въпреки, че „старата църква“ не е навършила още 100 години, в описа ѝ откриваме „Осем старинни икони, много ценни“. Възможно е тези икони да са произлезли от манастира на Балач и Силищя-Гумещи, който се е съборил от не много дълго време.
Почти 30-те на брой павилиона на военната единица в Силищя са заети през 1960 година от Детски дом (1.600 деца). Детският дом е преместен оттук по време на голямата Революция през 1989 година. След 1990 година останалите пустеещи павилиони се превръщат почти в руини. Изчезват врати, прозорци, инсталации и т.н.
От 1998 година до сега, една група от монаси, под грижите на Преблагословения йеромонах Бенедикт Михалчя, насочен за игумен на Манастира на Св. Фанурий, е бил принуден непрекъснато да планира и развие монашеското селище, преодолявайки безброй трудности.
През 2003 година, с благословията на Епископа на Александрия и Телеорман, Гала Галактион, са били инициирани стъпките за изграждането на църква, абсолютно необходима за религиозната церемония.
Църквата в Марамурешки стил, единствената със специфична дестинация за религиозна служба, подчертава новата цел, дадена от войнишкото строителство на друго време. Църквата има размера на 12 x 7 метра площ, височината на притвора на кулата е 22 метра и кръстът е 2 метра. Избраното решение е наложено и от намалените материални средства, главно въз основа на сумите, събрани чрез дарения.
