Каранвърбовският манастир „Св. Марина“ е разположен в близост до с. Каран Върбовка на 22 км от гр. Две Могили и на около 55 км. южно от гр. Русе.

До Каранвърбовския манастир се стига от с. Каран Върбовка по асфалтиран път, следващ течението на река Черни, като разстоянието е няколко километра.

Каранвърбовският манастир “Св. Марина“ е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество, когато бил напълно разрушен.
Сведения за манастира намираме в един разказ на Михаил Грънчаров от 1843г., където се твърди, че Светата обител е съществувала още от времето на българските царе.

Според легендата, възраждането на Каранвърбовския манастир се дължи на едно сляпо турско момченце, което се измило с водата, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. Това се случило на 17 юли, деня в който се почитат паметта на света Марина. В знак на благодарност, бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята, в която се намирал чудотворния извор. В периода 1828-1859г. постепенно там били изградени монашески килии и малка църква.

Третият период в историята на Каранвърбовския манастир започва през 1890г., когато е построена манастирската църква, а аязмото било оформено като кладенец. След Освобождението, в манастира са организирали ежегодни ученически колонии. През 1940г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, мазе и баня. След 9 сеп. 1944г. в манастира вече са уреждани пионерски и комсомолски лагери, а от 1993г. е възстановена детско-юношеската колония.
От 1965г. Каранвърбовският манастир има статут на девически.
В днешно време Каранвърбовският девически манастир е постоянно действащ и обитаван от четири възрастни монахини. Манастирската църква е построена през 1890г., и тогава аязмото било оформен като кладенец. Смята се, че водата от него помага за излекуването на слепи, неми хора, за бъбречни проблеми и др. През 1940г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, маза и баня. Храмовия празник е на 17 юли.