Манастирът е основан през 2003 г., като мястото възобновява древната монашеска килия в “Hotarele Casienilor şi Peşterii”, в която са живели трима добруджански светци: Йоан Касиан, Герман Romanul şi Teotim I.
Манастирът е построен от бял-варовиков камък – ръчен труд, характерен за зоната. В близост до църквата, комплексът притежава и две административни тела, със стаи за живеене и столова. Приложенията на манастира изглеждат като близнаци, и двете имат на партера покрита тераса, три колони и три арки, а на етажа – балкон, покрит с триъгълен скелет, с достъп отвън по дървена стълба.
Спазвайки строителната традиция а монашеските селища – с облик на истински манастирски крепости – правоъгълната цялост има кула-камбанария, музей, библиотека.
Св. Йоан Касиан е един от най-важните представители на светоотеческата литература от началото на IV век. Роден през 360 г. сл. Хр. в Скития Минор (Добруджа), влиза млад в един манастир в зоната, след което прекарва много години в манастир до Витлеем и аскетските селища в Египт. През 400 г. Св. Йоан Златоуст го ръкополага (помазва) като дякон на църквата в Константинопол. През 415 г. е ръкоположен като свещеник в Рим (където е отишъл да подкрепи Св. Йоан Златоуст, пратен в изгнание след гоненията на християните). От Рим заминал за Марсилия, където основал два манастира, един за монаси и друг за монахини, общности, организирани по източен модел.
В края на една пътека, която започвала от задната страна на манастира, се намира пещерата на Свети Йоан Касиан. По пътя се намира скалата на Светеца, с надпис „Hotarele Casienilor şi Peşteruca”. Открита е през 1912 г. от учения археолог Василе Първан. В началото, пещерата е използвана за килия на отшелниците в нужда по земите на Casienilor. Постепенно е устроена като място за литургийни служби. С две стъпала издълбани във варовика, пещерата е сегментирана подобно на църковното пространство. Стените на пещерата от лъскав варовик пазят още следи от надписи, няколко букви от изтрити думи са издълбани във варовиковата стена. От един надпис се откроява думата “светец”.
От платото на Casienilor обхващаш цялата пустош на Скития Минор. Хълмът и гората от малки дъбове носят името му, както и долината заедно със скалите, които я защитават. Всичко принадлежи на рода Casienilor: пасищата, тревата и пътеките, селото над река Касимчя, от което сега са останали само три къщи – някогашно село на благородници.
