Манастирът „Св. Николай” Чудотворец “ е разположен в малка долина в югозападния край на Арбанаси. Основаването му е свързано със строителството по време на царуването на Асеновци, през ХIIIв.
Според останалите исторически сведения манастира е ограбван и опожаряван многократно след падането на В. Търново под турско робство 1393 година и последвалите много поредни набези почти всички монаси са избити. Първото му възстановяване става в 1680 г. Църквата и някои жилищни сгради били изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в сражение край Сушица /дн. Карлово/. През 1717, 1729 и 1744 г. манастира запустял след чумна епидемия.
Манастирът отново бива опожарен през 1798 г., а след две години възстановен от местното население. Църквата се използвала като енорийски храм. В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление. Дядо Зотик е възобновител на Преображенския манастир както и на манастира„Св. Николай Чудотворец” .Той е бил духовен наставник на сестринството в манастира и умира по време на чумна епидемия. Монасите го пренасят в Преображенския манастир и там го погребват.
Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богосложение на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български църкви и манастири след поробването на България . По време на османското робство проповедите в православните църкви се извършвали на гръцки език , непонятен за по- голямата част от българското население. За Схимонах Зотик , бащата на П.Р. Славейков е казал „ почитаха го като светец и като такъв по живот беше”.През 60 –те години на ХIХ в. В манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги , с плетене на чорапи и др.
По време на Априлското въстание попрепоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.
По време на Руско Турската война , руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец “ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от Русия иконостас , за манастирския храм. Манастирът е разширен а църквата му става първата с купол в Арбанаси. По това време игумения Зиновия Ламбринова е посетила, Русия и спомага за създаването на манастира като девическа обител, трети по рода си по време на възраждането. Църквата „ Св. Никола „е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис „Св. Илия“ от север, който е издигнат и осветен на 15 Април 1716г. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Много от иконите са подарени от руски воини. Малко от художествените ценности на манастира са достигнали до нас. Два големи бронзови полилея от манастирската църква , единият с двуглав орел и надпис , възхваляващ дарението и съобщаващ мястото на изработката си – Нюрнберг -1746г., 8 юни , разкриват връзките на местните търговци – власи , албанци или гърци, а може би гърчеещи се българи, със Западна Европа. Гръцко евангилие , печатано във Венеция през 1760г.
Забележително е че по време на царуването си българските монарси – Цар Фердинанд и Цар Борис III при своите пътувания са отсядали изключително в манастири. Помещенията обитавани по време на техния престой във Великотърновската епархия са запазени и до днес в почти автентичния си вид.
