Попниколовата къща е една от най-характерните в Елена. Строена е през първата половина на XIX век – около 1830 година. Сградата е триетажна, талпена , типичен представител на еленските чорбаджийски домове. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още „Старото инженерство”. Къщата е паметник на културата с национално значение.

Сградата се състои от приземие и два етажа, които са обърнати към двете улици, на които е разположена. От страната на двора къщата е двуетажна. В приземието са се намирали два дюкяна, като зад тях е имало вход към едното мазе и още едно мазе, от което е можело да се излезе на улицата.

Особено впечатляващ е външният облик на къщата, от страната на улиците. Той се характеризира с това, че всеки следващ етаж е леко издаден над другия, формирайки специфичния вид на сградата. На най – горния етаж се намира нетрадиционен архитектурен елемент – еркер, издаден в средата. Еркерът е архитектурна част от етажа на дадена постройка. Отличава се като типичен елемент към сградите по време на Възраждането.

Дворната част на къщата е открита. На горния етаж е разположен просторен чардак с миндер в единия ъгъл.

В малката уличка до Попниколовата къща също са разположени къщи със запазена възрожденска архитектура. Оттам се продължава към старата част на града, където се намират едни от най – големите забележителности като Даскалоливницата, църквата Свети Никола, Часовниковата кула и много други.

След реставрацията през 1980 г.,сградата е действаща учебно научна база на Софийския университет „Св. Климент Охридски” .