Струпецкият манастир “Св. Пророк Илия” се намира в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан, на десния бряг на река Искър. Разположен е в живописна местност край река Искър, на около 4,5 километра от село Струпец.
Според оскъдни сведения от по-далечата история, Тържишкия /Струпешки/ манастир е съществувал още от началото на XVI век. В околностите някога имало пазар /тържище/, откъдето манастирът носи името си – Тържишки. В края на XVII в., откогато датират и други разрушения по тези земи, манастирът е опожарен от турците. Причината манастирът да не бъде възстановен след разрушаването му се дължи на това, че всичките му земи, включително и тези върху които се намира, са били превърнати в имоти, предоставени на завоевателите. До 1850 година земята под него е била владение на фамилията Карамустафа от с. Роман. Помни се, че до двадесетте години на XIX в. църквата е служела за тяхна конюшня.
Според манастирската летопис възстановяването на манастира след толкова векове на запустение, започнало в 1824 година. Врачанинът Димитраки хаджи Тошин наел работници нощем да поправят и препокрият порутения покрив. Той съумял да привлече към делото си Врачанския митрополит Доситей, който положил много усилия да освободи земите на стария манастир. Изглежда през 1827 година е успял да получи съгласие от Карамустафови и местния аянин да възстанови манастира, защото през тази година тук дошъл от Гложенския манастир ловчанлията йеромонах Паисий и била изградена жилищна сграда, южно от църквата. Не е известно дали още по това време обновената обител е била предоставена на Черепишкия манастир за негов метох или това е станало малко по-късно. Но в началото на 50-те години, по времето на родолюбивия ловчански митрополит Иларион, това било вече факт и то несъмнено е оказало силен подтик за разгръщането на сериозни строителни работи. Както главният Черепишки манастир, така и Струпецкият се превърнали в духовно и революционно средище. Тук с малко пре­късване между 1859 и 1868 година е живял и работил книжовникът Дамаскин Хилендарец и неведнъж са намирали убежище ре­волюционерите Васил Левски, Никола Обретенов, Мито Анков.
Манастирският комплекс се състои от триетажни жилищни сгради с възрожденски стил на архитектурата им, и две черкви – нова и стара.
Жилищната сграда е една от най-красивите и добре устроени утилитарни манастирски постройки от XIX век. В 1851 година по времето на игумена Паисий със съдействието на черепишкия монах Йосиф от с. Боженица, започнало изграждането на нов жилищен корпус. Средствата били събрани от „боголюбивите граждани“ на Ловеч и околните села. Главен майстор бил Витьо от известното дюлгерско село Брусен. След няколко по-кратки или по-дълги прекъсвания сградата била завършена през 1857 година. С пълно право Витьо е отбелязан в паметния надпис в чердаците с титлата „Архитект“. Сградата е триетажна с дължина около 55 метра. В приземието й се намират хранителния блок и други стопански помещения, а в следващите два етажа – 18 монашески килии, гостни стаи, игуменарница и земна църква, посветена на „Св. пророк Илия“. Дърводелската и резбарската обработка на 70-те колони, парапетите и дограмата е изпълнена артистично, детайлът е фин и чист.
През 1862 година била издигната, южно от съборната църква, голяма красива каменна чешма с четири чучура. Украсена е с каменни релефи в духа на северозападно – българските народни традиции. Релефите са на змия, преследваща птица, гущер, ламя, бухал, сокол, дива котка – тоест персонажи пазители и покровители.
Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95 х 7.40 м. с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи.Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”.Архитектурния план дава основание да се предполага, че тя е строена не по-късно от XVI-XVII век, приликата й с църквите при Калотина и Беренде, дават основание тази датировка да бъде изтеглена с два века назад във времето. Основите на черквата са кухи и от това се получава тайнствения акустичен ефект вътре в нея.
Репертоара и разположението на стенописната украса на църквата съвпада с изображенията на подобните еднокорабни засводени църкви в България през XV – XVI век. В източната част на свода е разположен Христос в кръгово сияние от композицията „Възнесение Христово“, долната част на която е на източната стена, под свода. В центъра на свода доминира изображението на „Христос Вседържител“ и на „Христос по-стар от дните“, а в западния край – горната част от сцената „Преображение“. В апсидата е поместена традиционната полуфигура на Св. Богородица „Ширшая небес“, а под нея „Поклонение на жертвата“. На триумфалната арка от двете страни на апсидата е „Благовещение“, изпод него сцените „Жертва Авраамова“ и „Во гробу плотски“. Върху северната и южната стени са изобразени многофигурни композиции на „Празниците“, а под тях „Страданията Христови“. На западната стена над входа е традиционното „Успение Богородично“, долу вляво и вдясно са фигурите на „Св. Архангел Михаил“, като пазител на дверите на храма и „Св.св.Константин и Елена“. На северната и южната стени в първия регистър преобладават правите фигури на светци – воини.
Живописта в църквата на Струпецкия манастир е изпълнена в традиционния маниер на поствизантийското изкуство с линеарно – декоративна стилизация на формата, в която преобладава уверената графична линия. В стегнатата композиция на групите участва и пейзажа с архитектурни кулиси. Явно тук е работил опитен майстор.
До самата черква се намират три гроба, датиращи от 1888 година, както се вижда от надписите върху тях.
До старата църква се откроява и новопостроеният през 1991 година храм, който в днешно време задоволява нуждите на поклонниците.
„Св. пророк Илия” е действащ мъжки манастир.