Манастирът Сяка-Мушетещ е разположен настред гората Сяка, вековен природен резерват от 2.145 хектара, на една поляна в долината със същото име. Това е място, далече от шума, изолирано от света. Някога, Манастирът Сяка-Мушетещ е бил равен на манастирите Козиа, Котмяна или Говора.
Малката църква, с размери 14.3 x 4.5 метра, носи храмовото име Успение на Света Богородица и е основана от боляри през 1510-1518 на големия владетел Маня Перишану. Църквата е уникална заради липсата на господарските врати и заради стените, дебели почти един метър.
Историята на манастира датира от началото на XVI век, когато един боляр на име Маня бяга от Драгашан, за да се скрие в горите от врага. Стига до Валя Сечии, заведен до там от един свиневъд, когото след това убива, за да може тайната на неговото скривалище да бъде сигурна. За омилостивяване, издига манастира. Легендата разказва, че Господ не му прощава, тъй като разрушава конструкцията във важен ден, убивайки много вярващи, а след това е построен отново.
Обителта от Сяка е засвидетелствана документално на 16 септември 1519, чрез устав на Нягое Басараб, чрез който признава имота на Маня, с компонентите му, включително обителта.
Маня Першану бил един от големите боляри на времето и достига до различни функции: слуга на господар (1498), управител (1512,1519,1520), служител на Нягое Басараб, голям управител на Владислав трети, управител и голям губернатор на Раду от Афумац (1525-1527) и бивш голям губернатор в съвета (1528-1537).
Манастирът Сяка-Мушетещ стига бързо до упадък, тъй като, от втората половина на XVII век, наследниците на Маня не успяват да го поддържат и го дават като метох – заедно със земите, мелниците и околните села – наманастир Козиа, през 1664 година. Реновиран е. През 1821 година, тук стига Тудор Владимиреску, заедно с Янку Жиану.
От целия монашески ансамбъл, днес е останала само манастирската църква. Другите конструкции са разрушени през 1940, след това, върху техните руини се построява горския път, който минава на 7 метра от паметника.
Планът на църквата е триконусен, с полукръгли апсиди на нефа, отвътре, и многоъгълни, отвън. Има кула над нефа и друга над верандата, в която се намира камбанарията. В олтара се влиза през двете врати, господарски врати не съществуват, заради липсата на място.
Нефът има централна кула и е разделен от олтара от иконостасът с три реда икони. Притворът е заоблен с продълговат полуцилиндър, минаването става през заоблени отвори, разположени в ос. Верандата е правоъгълна, с напречна полуцилиндрична дъга, а страничните стени имат отвори с форма на арки.
Във времето, църквата е ремонтирана, когато фасадите й са измазани, а като декоративен елемент е използвана розетка. След това, са направени рисунки в медальони, някои още видими. Последните важни ремонти се правят през 1854 и 1910, когато се издига безполезно с 1 метър и се прави покрив с плочи. През 1970 година, ареолите се пръскат с бронз и контурите.