Има свидетелства, че, през периода 1930-1940, е съществувала организирана група от адвентисти от седмия ден в Слатина, без да имаме много данни за адвентистката църква от онзи период.
Актуалната църква в Слатина е формирана през периода 1983-1985, имайки за ядро група от около 25 членове на адвентистката църква от градчето Слътиоара, които решават да провеждат сбирките си в Слатина, в началото в две частни къщи.
След това църквата се мести на сегашното място, което в началото е адаптирано за провеждане на божествените работи. По-късно, през 1990 година, то се разширява с нова сграда за култовата зала и с други анекси. Групата на вярващите нараства както чрез прикрепване към първоначалното ядро на други адвентистки членове, както и чрез приемането на новопокръстени членове.
Днес, адвентистката църква в Слатина наброява 166 членове, тук включвайки се и двете групи вярващи от населените места Поткоава и Извоареле. Има детска градина, която функционира в рамките на църквата, в която са записани 24 деца, като най-много от тях са извън църквата.
От 2012, се въвежда радио Гласът на надеждата, което излъчва 24/7, чрез което посланието на църквата може да достигне по-леснодо гражданите.
Адвентистите от седмия ден се появяват през първата половина на миналия век. Тяхната доктрина има за централна точка близкото идване на Христос, който ще основе царство на хиляда години на земята.
През 1831 година, Уилям Мюлер, фермер от Масачузетс, с баптистка вяра, започва да държи случайни проповеди, в които се говори за скорощното идване на Христос, за да основе царство на хиляда години на земята, като така намира последователи, които да го слушат, да му вярват и да го следват.
Организацията по света на този култ визира 80 съюза, 10 подразделения, над всичко, Общата Конференция, със седалище във Вашингтон от 1862.
През 1870 година, Михаил Чековски (бивш католически свещеник) стига до Румъния и се установява в Питещ. Измежду първите последователи можем да споменем Тома Аслан и неговия брат, които организират адвентска група в Питещ. Според информациите, оставени от Тома Аслан, през 1881, групата имала 13 членове, а пет години по-късно била на път да изчезне. Адвентизмът от седмия ден прониква и в група от германски адвентисти заселници, които се установяват в Добруджа, а през 1881 година формират ядрото на секта в село Саригьол. Пак в Добруджа се укрива от Русия друг адвентист, Рабиенко, който ще организира друга група, вербувайки липованци.
През 1900 година се появява и в Букурещ първата адвентска група. През 1907 година, се състои първата адвентистка конференция в страната, която обединява всички общности.
През 1920, се състои първият конгрес на адвентистите от седмия ден в Румъния, на който се решава създаването на „Съюз на евангелските общности на адвентистите от седмия ден”, който включва две организаторски посреднически общности: Конференция Мунтения, със седалище в Букурещ, и Конференция Молдова, със седалище във Фокшан.
През периода 1942-1944 година са забранени, след това ще фигурират в Закона за вероизповеданията от 1948 година.