Марянският манастир се намира в село Марян, в близост до Елена, в Стара планина, по пътя за град Сливен.

Предполага се, че с.Марян е едно от най-старите селища в еленско. Възникването му се свързва с епохата на римското и ранно византийско крепостно строителство в Предбалкана и Балкана.Основание за това дават останките от ранно християнска базилика от V-VI век, върху която през средновековието са изградени църква и манастир.

Според легендите на това място е съществувал манастир още през VIII-IX век. Настоящата църква е построена през 1835 г. При разкопки са открити основи на стар християнски православен храм.

Според легендите, на сегашното място манастирът е основан към VIII-IXв. Това се потвърждава и от археологическите находки – открити са шест капитела от Теодосиеви колони, четири от които се съхраняват в Националния исторически музей, а две са на съхранение в манастира. При изкопните работи са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. Според разказите, в него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона на главата – символи на духовната и светската власт. Жителите на селището по кондики, предания и оставени преписи в църковни книги решили, че са намерили гроба и останките на цар Борис I Михаил Кръстител. Но поради непрекъснатия страх от безчинствата на турските власти, всички находки били отново скрити под земята.

Интересно е и преданието, свързваща селото и манастира с българската княгиня Мара (Кера Тамара), сестра на последния български владетел – Иван Шишман.
След битката при Черномен през 1371г., последвалите завоевания на османците в българските земи и сключения договор за мир с империята, българският владетел става васал на султана. Като залог за мира, Мурад I иска за съпруга, сестрата на царя, известната с изключителната си хубост Кера Тамара.
Според легендата, търновската княгиня на път за столицата на империята, Бурса пренощува в Марянския манастир и на тръгване оставя калпак жълтици, за да се построи манастир за прослава името Христово и нейното. Легендата разказва, че това става причина и селото и манастира да носят нейното име.
Съдбата на манастира е превратна.По всяка вероятност е бил опожарен в първите векове на османското владичество.
Сегашната манастирска църква е нова. Изградена е през 1835 година. При изкопаване на основите и са открити основи на по-стар християнски храм.

Сегашният манастир е действащ от 1992г, учреден със заповед на Светия Синод на Българската православна църква. В храма могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа. Храмовият празник е на 6 август.

Сегашният манастир е възстановен по инициатива на Траянополски епископ Иларион през 1992г.Обновяването започва на 16 май 1993г.със водосвет от Негово Високо Преосвещенство Нюйоркския митрополит Геласий, тогава управляващ Доростоло-Червенската епархия. След завършване на ремонтните дейности манастира е осветен от Негово Високо Преосвещенство Великотърновски митрополит Григорий през 199 Храмовият празник е на 6 август – Свето Преображение Господне.

Понастоящем Марянският манастир е постоянно действащ женски.