Местността Яйлата е уникален кът от Черноморското ни крайбрежие. Намира се на североизток от Птичия залив, между нос Шабла и величествения нос Калиакра, на около 1,5 км южно от Камен бряг. „Яйлата“ е живописна местност, която в топографско отношение представлява половин километрова тераса, врязана в стръмния и скалист морски бряг, изключително трудно достъпна откъм морето и сушата.
Тук гнездят и преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Регистрирани са повече от 270 вида фауна. Едни от най-интересните са: Среден корморан /Phalacrocorax aristotelis/; Голяма дропла /Otis tarda Linnaeus/; Малка дропла, стрепет /Tetrax tetrax/; Тюлен монах /Monachus monachus/и др.. Виа Понтика e Вторият по “натовареност” миграционен път в Европа, след Гибралтар в Испания. През миграционния коридор Виа Понтика минават най-много от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие на България, включително Яйлата и нос Калиакра. Тук гнездят и преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Регистрирани са и повече от 270 животински вида.
Богата и интересна е и природата на това място.
Яйлата е голямо терасовидно свлачище с дължина около два километра. Трите ясно обособени и различни по големина свлачищни стъпала представляват огромни скални блокове, плъзнали се към морето по повърхността на наклонен пласт глини. Горните им заравнени части са хлътнали към сушата, a откъм морето са разделени помежду си от стръмни, почти отвесни склонови откоси. С най-голяма дължина, около 1300 м. и ширина, около 200 м. е най-ниското, основно стъпало.
По скалите на Яйлата на различна височина има около 40 пещери, множество скални козирки и ниши. Брегът е осеян с многобройни скални блокове и клифове.
В отвесните му варовикови скали прибоят е моделирал множество водни пещери, като Тюленовата, Синята и Гълъбовата, чиито основи лежат на около 8 м. под морското равнище.
Яйлата е сравнително недостъпна и от сушата, с изключение на няколко труднопроходими пътечки между скалите. И днес все още тя е запазила своята дива прелест, като нейните терасните площадки от ранна пролет до късна есен са обрасли с гъста тревна растителност. Неповторима гледка е напролет, когато в Яйлата цъфтят дивите ириси и божури, макове, метличини, маргарити и др. Населението в този край нарича пасищата „яйла“, откъдето идва и името на местността.
Тя е местообитание на много животни – лисици, зайци, таралежи, костенурки, гущери, змии. За морските птици Яйлата е истински рай. Пещерите се обитават от пещерни гълъби, прилепи и различни безгръбначни животни, а в морските води все още има едри риби – калкани, лефери, кефали, морски котки и др.
Любопитно е, че естествената защитеност на Яйлата привличала хората от дълбока древност. При археологически разкопки в пещерите са открити ценни находки и материали от различни исторически епохи. Особено интересни са скалните гробници. Най-ранните са отпреди 8000 години. За опазването на Яйлата като изключитлно богат археологически паметник през 1989 г. тя е обявена за археологически резерват.
Една от легендите за „Яйлата“ разказва, че тук прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Констанца) от император Август. След бягството си от Томи, той се приютил в залива на Яйлата, където го укрило местното население.
