Металният мост на река Ведя е открит през 1905, бидейки първият мост по рода си построен в района. Структурата е с дължина над 90 метра, изграден е от бетон, като в устойчивия му състав влиза и металът.
Мостът е често изобразяван върху пощенски картички, като изключително важен туристически елемент за региона.
Ведя е река в южната част на Румъния, която извира от платото Котмяна и се влива в Дунав. Тължината й е 244 км. Основните й притоци са: Котмяна и Телеорман. Минава през окръзите Олт и Телеорман, а градовете Александрия и Рошиории де Веде са по речните корита.
Името на реката е с дакийски произход, произхождащ от индоевропейската дума вед (вода).
Въпреки че е млад от историческа гледна точка, археологическите разкопки, извършени в района, в който е разположен градът, разкриват следи от живот, датиращ от палеолита, неолита, епохата на металите, Средновековието. В близост до днешния град, в частта, наречена „Ла Вии“ (2 км на север) са открити следи от гето-дакско селище от V-IV век пр.Хр., в което са открити глинени съдове (чаши, чаши с две дръжки и др.), ръчно изработени или на колело, бронзови предмети (3 фибула) и т.н. В точката, наречена „Ла хектаре“ (2 км югоизточно от града) са идентифицирани следи от селище, датиращи от IV век след Хр. съставено от правоъгълни колиби (2,80 х 4,50 м), в които са открити глинени съдове от сива или тухлена паста, изработени на колело с декор от врязани линии. На левия бряг на река Ведя е открито древен румънско селище от VIII-XI век. Така че животът по тази территория започва от зората на историята и се увековечава непрекъснато развива и усъвършенства в продължение на векове. Идеята за основаване на град Александрия има своя произход в решението на групи от жители от Зимничя и Мавродин да създадат град, свободен от всякаква външна намеса град.
Основан през 1834 г. по градоустройствените планове, разработени от австрийския инженер Ото фон Мориц (който е работил плановете на градовете Бръила и Гюргево и е трябвало да изпълни по-късно плана на бъдещия град Турну Северин), градът приема името на тогавашния владетел на Влашко, Александру Димитрие Гика (1834 – 1842), чиито кости се намират днес в монументалния саркофаг вътре в епископалната катедрала „Свети Александру“ в общината.
През 1837 г. селището е до голяма степен унищожено от силен пожар. Впоследствие възстановено, селището е обявено за град през 1840 г. с владетелски хрисов, която се съхранява в Историческия музей на града. Трудолюбието на основатели, земеделци, занаятчии и търговци, географските условия и особено „Ekstruktia“ – тази интересне конституция, която са си създали и по която се водят в продължение на 30 години – „пример за дълбоко човешко мислене, пример за демократично управление от страна на избраните представители на жителите и в знак на почит към принципа за свобода и мирно съжителство на гражданите“- всички са направили така, че Александрия да се развива доста енергично като селище.
След повторното създаване на окръг Телеорман, през 1968 г., превръщайки се в негов център, Александрия, се ползва от важни инвестиции. На 27 юли 1979 г. град Александрия е обявен за община, независимо от факта, че градът тъкмо е претърпял големи щети от земетресението на 4 март 1977 г.
