Църквата е основана от Рашку Иван Галина и съпругата му Аника.

Строителството на църквата започва през 1853 година, в близост до древните руини на църквата в квартал Бакалещ, намираща се в южната част на града, и е извършено през 1860 година.

На 6 декември 1860 година е била осветена от епископ Нифон. През 1890 година църквата е била повредена от пожар и са били необходими ремонтни дейнсоти, извършени през същата година.

През 1891 година тя е била покрита отново с ламарина. През 1902 година е построен купола, реставрирана е фасадата и се е построила малка веранда.

Между 1935-1936 година църквата е възстановена и изографисана от художника Георги Албани.

През 1943 година Негово Светейшество Мирон Кристя я освещава още веднъж, след като някои сцени от живописта са били повредени при земетресението през 1940 година и възстановени от художника Щефан Панчиу от Александрия.

След земетресението през 1977 година, църквата е засилена външно и вътрешно, а през 1983 година е възстановена живописта от художника Войку Паску от Александрия по време на енорийския свещеник Петре Мусац.

През 2000 година е реставриран екстериора и през 2002 година е преустроена живописта. През 2002 година църквата е осветена отново на 19 октомври, от Милостивия Галактион Стънга, епископ на Александрия и на Телеорман.

Църквата е посветена на Успение Богородично. Тя е изградена от тухла с вар и пясък хоросан, стените са с около 60 см дебелина.

Църквата има 9 прозореца. Камбанарията се намира над притвора е покрита с калай като църквата. Иконостасът е дървен.

Във вътрешността на църквата се намира иконата на Дева Мария, за която се смята, че е чудотворна.

Свещеници: Георге Джеорджеску, Никулае Духовник, Василе Власе Духовник, Теодор Владеску, Александру Попеску, Йоан Моисеску, Георге Войвозяну, Ябдие Деметриан, Щефан Попеску, Георге Стайкулеску, Йоан Дръгънеску, Вишан Йон, Петре Мушат, Йон Санду, Думитру Лазър, Йанк Цале, Алин Михай и Адриан Дончя.