Етнографската идея в Добруджа е относително скорошна, датираща от 60-те години, инициативата за създаването й бидейки свързана с усилието на колективи от музеите, като, Музея на селото, Музея за народно творчество Букурещ, Музея Брукентал Сибиу, задвижени от желанието за интегриране на етнографската карта на страната с единственото съществуващо бяло петно в изложбеното им пространство, съответно Добруджа.

Така, колективът, ръководен от Георге Фокша (Музей на селото Букурещ), след кампании за изследване относно добруджанската архитектура, успява да прехвърли две стопанства, специфични за зоната (Остров и  Журилоква) както и елементи за народна техника (вятърни мелници от Сарикиой, Енисала, Валя Нукарилор – Тулча).

Следват други кампании, които визират съставяне на специфичния инвентар на всяко стопанство (текстил, домакински съдове, за церемонии, народни носии, и др.). В същото време етнографските изследователи от Сибиу се показали заинтересовани от селските технически инсталации и преместват от добруджанската земя, различни видове вятърни мелници, някои с етаж и балкон, от Северна Добруджа – Енисала, Дунават, Фрекацей, други с крила от мрежа, от Южна Добруджа – Куркан, и чешма със завихряне с животински впряг – Кирноджен, уникални части, за Румъния. От друга страна, колективът на Музея за народно творчество Букурещ, ръководен от Танкред Банъцяну успява да допълни етнографското изследване с придобиването на народни предмети, принадлежащи на румънското население, но и на етносите от Добруджа.

През 1975 година се съставя колекцията за народно творчество в Музея за изкуства Констанца, а през 1980 година придобива статут на секция. През 1985 година, се състои ориентиране на придобивките и към други етнографски зони в страната.

От 1990 година е институция с юридическа индивидуалност. Базовата изложба включва всички видове народно творчество, разделени по етнографски зони, а музеят има национален характер. Сградата на музея датира от 1893 година и е архитектурен паметник. Първоначално е кметство, след това поща. Реставрирана е през 1973, 1978, 1989 година.

Колекции народно творчество от всички региони на станата включват: керамика, икони от дърво и стъкло, метал, народни носии, черги, платове, текстили, украси.

Предметите за домакинско ползване от керамика, дърво, метал ,се характеризират с голямо типово многообразие. Интериорните платове – кърпи, покривки за маса, чаршафи, постелъчно бельо, черги, калъфки за възглавници (от памук, коприна и вълна) – са голямо орнаментно богатство. Кърпите, дълги по 4 м са неразделна част от старите селски интериори. Флоралните, растителни, зооморфни, антропоморфни мотиви, редуващи се с различни по дължина линии, създават специфични орнаментални композиции. Вълнените платове за декор или къщна употреба имат орнаментална композиция, базирана на редуването на ивици, с избрани геометрични мотиви, разпръснати равномерно и без прекъсване.

Сградата на музея датира от 1893 година и е архитектурен паметник.