Археологическият обект биогаз станция в Мангалия е открит в периода 1992-1996, като в тази зона се намира центъра на римо-византийския некропол.

Независимо дали се е казвал Cerbatis или Acervatis, Callatis, Pangalia, Mankalia илиMangalia, географската позиция на това място го поставя винаги в средата на историята. Става най-старото заселище познато в страната, бидейки същевременно сцена на изключително важни политически, социални и икономически събития, които са генерирали във времето промяната на идентичността, без да се засяга същността на мястото: малко от гръцкото сияние, малко от славянското веселие, малко от здравината на турския дух и малко от дълбоката румънска мъдрост, свързана с усещането за интроспекция.

В резултат на археологическите изследвания са открити гробове от римската и римо-византийската епоха, сред които три гроба тип хипогей, единият отличаващ се с много големия брой инхумации, 38.

Първият гроб има thurribulum от бронз, а достъпът става по четири стъпала направени от варовикови плочи, между тях и входа в гробната камера има под от жива пръстта. Стените на входа са от малки варовикови  плочи полуфасонирани, свързани с пръст.

Вторият гроб е от варовикови плочи съединени с хоросан (морски пясък, вар, въглища, натрошена тухла).

Третият гроб е с кръст, оцветен в червена боя, в гробната камера, над входа. Този тип гроб може би датира от IV-VI век.

Най-важни са останките на правоъгълна конструкция, която се предполага, че е от IV-V в. Сред откритите археологически материали се наброява фрагмент от олтарна мраморна маса и фрагмент от крак на олтарна маса, което навежда на мисълта, че по тези места се е намирала Базилика Coemeterialis, на големия римо-византийски некропол в Калатис.

Забалеязва се съществуването на гробове от елинистическата и римската епохи, обозначавайки простирането на калатските некрополи от тези епохи до тази зона и припокриването им от великия римо-византийски некропол.

Изследванията разкриват и бетонен басейн, принадлежал също на биогаз станцията.