Музеят на селото Маглавит е открит на 09 септември 2013 г. и е реализиран с предмети, дарени от хора.

Ходено е от врата на врата и са събирани предмети от жителите.

Много от тях са изгубени във времето, но тези, които са останали, са тук.

Музеят е устроен в няколко зали на партера на Културния център и обединява традиционни предмети, ракли със зестри, мебели, тъкачни станове, различни документи и стари актове, които говорят за историята на селската община.

В подредбата са предложили помощта си и специалистите от Музея на Олтения в Крайова.

Най-важната изложбена зала е мястото, където е пресъздадена стаята на Петраке Лупу.

Тези, които прекрачат прага на тази стаичка, се събуждат в стая на селския свят, където има издълбано дървено легло и покрито с вълнени покривала, домашно изработени.

Газена лампа, скрин със зестра, натоварен с вълнени кувертури, кърпи и възглавници, както и куфар от ракита допълват селския интериор.

Предметите, които помнят за Петраке Лупу са малко и всички са дарени от семейството му.

На стената има голяма монашеска икона, която вероятно му е принадлежала, както и лампа от гравиран метал, която е намерена в приземния етаж на старата църква.

Мисли се, че е негова, както и пастирската гега, издълбана в дърво, която също е възстановена и е изложена на вниманието на тези, които са любопитни да осъществят контакт с някои неща, съвременни на човека, за който се казва, че е светец и върши чудеса.

Той имал някои недостатъци по рождение, особено от гледна точка на говоренето. Той видял Бог като „старец“ до една върба. Казал на овчаря, че хората трябва да се покаят, и че той трябва да изпрати съобщението на свещеника в селото. Видението се повтаря в продължение на три пъти в три поредни петъка. Оттогава, животът на овчаря и на селото е щял да се промени. Хиляди хора идвали на поклонение в Маглавит. Куците хвърляли патериците, слепите възввръщали зрението си, много хора започнали да говорят, и т.н.

Десетилетия след това името на Петраке Лупу, съответно името на должката селска община, Маглавит, били синоним на „божествено чудо“ и на лечебните чудеса, извършвани тук. Но и с навлизането на ордите поклонници. През лятото на 1935 г. в рамките на един ден, десет допълнителни влакове, претоварени, тръгнали от Крайова, за да превозят поклонници в Маглавит, разположен на 15 км от Калафат.

Петраке Лупу живял между 14 октомври, 1907 г. и 14 декември 1994 г. Петраке Лупу живял почти 90 години. Казват, че времето на комунизма често е обикалял. Бившият овчар е считан от хората за пратеник на Бога. Въпреки, че Православната църква остава предпазлива относно историята на Петраке, селяните успели да построят манастир на мястото, където Петраке е имал виденията.

В другите зали на музея има предмети от керамика и метал, тъкачен стан, костюми и стари книги, всички дарени от местни жители.