Национален музей-параход „Радецки” гр. Козлодуй е създаден с решение на МС от 16 март 1982 г.
Той включва кораба музей „Радецки” и картинната галерия, създадена в периода 1989-1990 г.
Музеят е изцяло свързан с живота и делото на българския революционер Христо Ботев и трагичната гибел на неговата чета, участвала в националноосвободителното движение срещу османската власт (1876-1878 г.). Ботевата чета е сформирана по идея на Гюргевския революционен комитет – инициатор и организатор на Априлското въстание от 1876 г. Начело на четата e гениалният поет и революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.). Великата идея за освобождението на България обединява в едно 205 четници от всички краища на страната. Преоблечени като градинари, те се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни дунавски пристанища в Румъния. На 17 май 1876 г. между Бекет и Козлодуй се осъществява дръзкият план за завладяването на парахода „Радецки“ и той принудително акостира на Козлодуйския бряг. С героичните си действия участниците в Априлското въстание и Ботевата чета предизвикват обявяването на Руско-турската, освободителна за България, война от 1877-1878 г.
„Радецки” е уникален плаващ музей-кораб, създаден като такъв в чест на смелите български революционери.
Австрийският „Радецки” е построен през 1851 г. в завода „Обуда” – Будапеща, намиращ се в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки (1766-1858 г.), словак по произход, чийто бюст и до днес е на носа на кораба.
През 1906 г. по случай 30-ата годишнина от Освобождението на България от османско владичество е решено да се изгради Военно-исторически паметник-музей край Свищов. Идеята била река Текир дере да се превърне в Дунавски воден ръкав, където на вечен пристан да стои корабът „Радецки”. За целта параходът трябвало да се откупи от Първо императорско дунавско параходство – Виена. Неспокойната политическа обстановка в страната по това време възпрепятствала осъществяването на идеятя и тя била забравена.
През 1918 г. „Радецки” е бракуван, а през 1924 г. разрушен от австрийското параходно дружество.
През 1925 г. капитанът на кораба, Дагоберт Енглендер, изпраща в България съхранените от него реликви от парахода: флага, печата, оригиналното позволително, копие от доклад, подробно изложение за всичко видяно, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, две дъски от борда на „Радецки” (едната – от мястото, където е стоял Ботев, принуждавайки капитана да му повери парахода, за да слезе на българския бряг с четата).
С помощта на тези реликви и с подкрепата на 1 200 000 български деца, които събират средствата за построяването му, корабът „Радецки” е възстановен в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев.
Възстановеният параход е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг.
Новият кораб е дълъг 57.40 м и широк 17.50 м.
Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на оригиналния „Радецки”.
През 1966 г. е обновена и музейната експозиция. Тя е изцяло ориентирана към живота и делото на Христо Ботев и съдбата на неговата чета. Експозицията и до днес се съхранява в салон първа класа на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там се съхраняват още мастилницата и перодръжката на капитана, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.
След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. През 1973 г. корабът е основно ремонтиран.
В момента корабът се намира в специално изградено за него място на Козлодуйския бряг.