Болярският двор в Гощинар е издигнат от общия прародител на всички от рода Белу, които са стигнали румънската земя, големият ковчежник и канцлер Щефан Белу (1767-1833). Тази сграда е издигната в края на XVIII век и преправена през 1818 година. Ковчежникът Щефан, известен и под името Щефънаке, е погребан в Манастира Раду Водъ в Букурещ.
Дворът е наследен от големия канцлер Александру-Алеку Белу (1796-1853), негов син, минавайки в притежание на синовете на последния, Щефан и Барбу (дарителя на терена за известното гробище Белу в Букурещ). Известността на неговите двама сина Александру била фатална в този момент, тъй като отказали да се грижат за бившите болярски къщи в Гощинар. Нещо повече: първородният син на Щефан, Александру (1850-1921), кръстен на дядо си, преместил резиденцията на фамилията извън столицата в Урлац (обл.Прахова), където все-още се намира в добро състояние издигнатото от него имение. Изглежда, че наследяването на къщите в Джурджу се пада на гражданина Барбу Белу, както е назована и обителта в комуната. Днес в Гощинар се виждат само руините на църквата, на крайградската стена и на кулата-камбанария, възможно е и мазетата на болярските къщи.
На 7 февруари 1862 година, синът на Щефан, Барбу Белу, е назначен министър на културата, функция, от която подава оставка на 24 юни 1862 година, след като министър-председателят Барбу Катарджиу, негов братовчед, е убит. Впоследствие, за около два месеца (14 юни-8 август 1863 година), Барбу Белу заема функцията на министър на правосъдието в правителството на Николае Крецулеску. Бил е член на Парламента, от името на област Мусчел, през 1859, 1861 и 1864 година. През 1866 година,австрийският император Франц Йосиф му дава титлата барон. След абдикирането на Александру Йоан Куза, Барбу Белу се оттегля от обществения живот. И ако подаряването на местната администрация на терен, който да стане гробище, не изважда на показ в подходящия момент барон Белу, achiziţionarea, през 1889 година, го превръща в обособена личност на букурещката аристокрация; баронът се противопоставял на всички с автомобила си, с който прекосявал седем години улиците на столицата.
Синът му, който се казвал също Брату, е този, който през 1927 година дарява целия комплекс Белу в Урлац на Музея за история и археология Прахова, ставайки негова секция. Също така, същият Барбу Белу дарява на Библиотеката на Румънската Академия, още през 1913 година, ръкопис ( BAR под номер 4222) от стиховете на Илиада (Йон Хелиаде Ръдулеску), написан с преходна азбука към средата на XIX век. Все пак, афинитета към шумния живот на Столицата направил така, че интересът на членовете на фамилия Белу към ансамбъла от Гощинар да спадне. Например, импозантната църква, пред която не можеш да останеш невпечатлен, въпреки че се намира в напреднало състояние на разрушаване, не е използвана за поклонение от 1857 гоинад, период в който Барбу Белу е в Арджеш.
