Ктитор на обителта Стрехърец е епископ Серафим, първо епископ на Бузъу , а от 1668 година, епископ на Ръмник. Той купува на 24 април 7172 (1664), от синовете на поп Харитон, на границата на Стрехърец, обработвани лози, ниви и овощни градини „и с бранище и с чешма, 90 унгии (унгарски пари)”. Това ще съставлява най-важната зестра на обителта. През следващата година, 1665, 1 април, Раду Водъ Леон (1664-1669) дарява на епископ Серафим, който също бил в Бузъу, „за всичките му лозя в Слатина, наследство, от дядото на Гурка” и ги избавя и от винарната на господаря, избавяйки, също така и кошерите и овците от паша. Строежът на обителта започва през 1665, а на 4 август 1668 епископ Серафим освещава ктиторството си към Букурещката Митрополия, където проповядва Митрополит Теодосий. Пак епископ Серафим е този, който се грижи от 1671 до 1672 година обителта да бъде изографисана, на 28 декември 1672 се прави и надписа, по време на управлението на Антоние Водъ от Попещ (1669-1672) и от проповядването на митрополит Варлам (24 декмври 1672-2 април 1679).
След смъртта си, епископ Серафим завещава ръководенето на обителта на игумен Вениамин, който получава дарения и купува имоти за обителта. Така, на 12 септември 1763 година, господарката Копля Бузеску, заедно с Елина и нейните деца, Барбу и Константин, наследници на фамилия Бузеску, даряват половината от имотите си в Чирящовул де дял. На 8 юни 1674, двама монаси – Андрониа и синът му Анление – даряват имот на манастира Стрехърец, който е направен от Серафим, епископа”. Шербан Водъ Кантакузино, с харта от 12 май 1679, избавя „частите” на Стрехърец от данък към двора. На 21 април 1693 господарката Войка „която била на Мурга от Туриа”, с дъщерята Флорика – дяконка и братовчед му Кристя дават в ръката на игумена Филота (наследник на Венямин), чрез което даряват цялата част от имота си на манастира Стрехърец. Пак през 1693, Константин Водъ Брънковяну дава харта, чрез която манастира се освобождава от данъци.
До 1802 година обителта Стрехърец е ограбван многократно от турците. През лятото на 1802 ,обителта е обхваната от пожар, заради което са го напуснали през 1832, когато тук има 63 души и свещениците Василе син Попа Йон и Преда син Опря, които правят ремонти и подобрения на манастира и околностите му. През 1838 година земетресение му нанася значителни разрушения, а манастирът е реструктуриран, през април-септември 1844 от изкусния еклесиарх Йосиф. С негова грижа се построяват много сгради около манастира, който през 1863 година са превърнати в болница.
След реформата на управника Александру Йоан Куза от 1863, част от имуществото на манастира са одържавени, а друга част от имотите на манастира, през следващата 1864 година, е дадена на 12 селяни от село Синещ – Олт. След 1865 година обителта Стрехърец води спокоен живот без много събития.
Фреските на обителта са важни заради нео-византийския стил на рисуване и с написаните букви на кирилица, които се пзаят върху стенните икони. Много от иконите са живи документи, с отпечатъци от времето, икони, които, въпреки времето, все-още са красиви и добре запазени. През 1979 година, старата камбанария е съборена и е построена нова камбанария над портала, на влизане в манастира.