омула, носи римско име, което напомня на Рим, Вечния град. Завладянето на Дачия от римляните и трансформирането на част от нейната територия в римска провинция отбелязва важна крачка в материалния и духовен живот на земите на север от Дунава. Сред нововъведените елементи на цивилизацията в Дачия се броят и градовете; сред новосъздадените градски населени места, бе намерен и град Ромула, който се развива бързо и скоро се превръща в основен градски център в района, столицата на Външна Дачия и по-късно Дачия Малвенсис.
Като големите градски центрове на Дачия, Ромула-Малва напредва в общинската йерархия, получавайки заедно с развитието си както ранг на муниципиум, така и на колония. Първото доказателство за общината Ромула е от времето на Антонинус Пиус, но е много вероятно това повишаване да е поради император Хадрианус, по време на административната реформа в годините 119-120, заедно с обозначението ѝ като столица на Външна Дачия. Дори датата на споразумяване за колонията не е известна с необходимата точност; прието е повишаване за по-висш статут по времето на Септимий Север.
Варварските нападения, които се проявяват от средата на III век към източната граница на провинцията, са предизвикани от кризата на римското владичество от Дачия, донасяйки на преден план събитията на най-южните райони. След повече от един век на просперитет, Ромула – Малва претърпява значителни щети по време на този период. Оттеглянето на аурелианската армия и на Римската администрация (275 година) бележи края на съществуването на римския град Ромула.
В района са били открити следи от обитаване, принадлежащи на неолита (култура на Боян V), прехода към бронзовата епоха (културата на Коцофени), бронзовата епоха (културата на Веричиоара, крайните фази), гето-дакските латени и XIV-XVI век.
Източните и западните римски пътища на Ачидава (Еносещи) на север и на юг от стената на Филип Арабул, се намира центъра (област) за производство на керамика от северната част на римския град Ромула. Той се превръща в най-интензивно анализирания археологически обект.
Изследванията в тази област започват през 1965 година и продължават до 1998 година, под ръководството на археолога д-р Георги Попилиян. В този сектор са били открити общо 22 пещи за горене на тухли и вази, крайградска вила, няколко сгради и гробове с два тухлени саркофага.
Общата цел на разкопките през 2003 година е удължаването на изследователския център за производството на керамика в северната част на римския град.