Информация за Пристанище Северин може да се намери още от XVIII век. След овладяването на Олтения (1718-1741), когато вече са имали намерение да построят на същото място на днешен Северин град „Каролина“, австрийците отново са присъствали в района още от 1829 г. (Договора от Одрин), изграждайки вече пред бъдещия град пристанището и през 1850 г. корабостроителницата, необходима за поддръжка плавателните съдове, сблъскали се с трудното преминаване на водопадите и скалите на пролома Железни врата.
На 8 май 1866 г., Принц Карл I пристига в Северин, за да поеме управлението на Румъния. На кея има много хора, но не за да поздравят с «добре дошъл» този пътник, а защото е бил празникът Петдесетница и хората излизали на разходка.
Един ден по-късно, на 10 май, след изморително пътуване, осъществено с пощальона, пътникът влиза в Букурещ, сред овациите на тълпата, която този път се е събрала за него. По това време е щял да започне един от най-важните периоди в румънската история, времето на Карол I.
Четири години по-късно, през 1870 г., посрещната шумно на пристанище Северин, стъпва за първи път на румънска земя, кралица Елисабета (1843-1916).
На 8 май 1939 г., крал Карол II и синът му, великият княз на Алба Юлия, Михай, присъстват в Турну-Северин, където откриват надгробния паметник на мястото, където Карол I стъпва за първи път на румънска територия ,
През 48-те години на своето царуване (най-дългото царуване в историята на румънските държави), Карол I печели независимостта на държавата, поради което престижът му се вдига много, възстановява икономиката, оборудва Румъния с поредица от институции, характерни за модерната държава и основава династия. Построява Замъкът Пелеш в Карпатите, който остава и сега една от най-посещаваните туристически атракции в страната. След Руско-турската война (1877-1878), Румъния спечелва Добруджа (но губи южна Бесарабия), а Карол нарежда построяването на мост над Дунав между Фетещ и Чернавода, който да свързва новата провинция с останалата част на страната.
Днес, Пристанище Северин е под управлението на Национална компания «Управление на дунавските речни пристанища» АД – Гюргево, бидейки вид речно пристанище, което позволява акостирането на баржи до 3000 тона.