Паметникът на героите в Търгущор е издигнат в памет на тези, които са се били и губят живота си в битките, които се състоят през 1916-1918 година.
Битката при Туртукая
Битката при Туртукая се развива между 1-6 септември 1916. На 2 септември, българо-германските сили, намиращи се под командването на генерал Макензен започват да атакуват позициите на румънската армия в укрепената зона Турукая. Бреговото предмостие е защитавано от войските на 17 пехотна дивизия под руководството на генерал Константин Теодореску и формирана основно от резервни. Заради неизправния начин на изпълнение на командното действие от висшето военно ръководство на армията, след само пет дни на боеве, българо-германските войски окупират Туртукая.
Загубите, понесени от румънската армия, са много големи: 160 офицери и около 6.000 ескадрона и низши чинове, загинали и ранени, плюс 480 офицери и около 28.000 други военни, взети в затвор. От бреговото предмостие в Туртукая успяват да се спасят около 2.000 военни, които са евакуирани отвъд Дунав от съдовете на Дунавската флотилия и други около 3.500, които се оттеглят в отстъпление към Силистра.
Битката при Топрайсар
На 6/19 октомври 1916 маршал Август фон Макензен започва офанзива по целия фронт –Расова, Балта Бачулуи, Пиетрен (Кокарджа) Кобадин, Топрайсар, Тузла (Татладжак) – дълъг 70 километра.
Основният удар ще бъде даден в сектора на Топрайсар, от 217 Пехотна Дивизия и Бригада Боде. Впосока на основния удар е концентрирана цялата германска тежка артилерия и два полка от българската тежка артилерия.
Румънската позиция е подредена още от мирно време на открито поле между Топрайсар и Амзача, и е реализирана според всички военни правила. Първа линия е съставена от окопои за стрелците и индивидуални защити за наблюдателите. Зад нея е линията на мрежите с бодлива тел, разположена на четири реда. На около 150 м след нея е основната защитна линия, формирана от криволичещи редици окопи, изкопани дълбоко за изправени стрелци, свързани помежду си с дълги подземни коридори. В центъра на позицията се намирали военните от 17 Пехотна Бригада, командвани от полковник Стан Поеташ.
В дните 6/ 19 и 7/ 20 октомври 1916 година, германците не могат да завладеят местността Топрайсар, като са принудени да се окопаят на свой ред в окопите, а най-предните им позиции са на около 300 м от нашите линии.
Битката при Мъръщ
През май 1917, румънската армия атакува заедно с руските съюзници, за да подпомогне Офанзивата Керенски. След като успяват да скъсат австро-унгарския фронт при Мъръщ, напредването на руско-румънските войски трябвало да бъде спряно, заради катастрофалния провал на Офанзивата Керенски. Силите на Макензен контраатакуват, но са победени при Мъръшещ.
Междувременно, германските техници успяват да пуснат отново в действие сондите от петролните полета около Плоещ, а до края на войната извличат над един милион тона нефт. Също така, германците реквизират два милиона тона житни култури от румънските селяни.
Битката при Мъръшещ
Румънската армия губи 610 офицери и 26.800 войници, а германската 60-65000 души.