Наречен Кралския Дворец от Мамая по време на монархията, сградата е била част от имуществото на принцеса Елена, майката на крал Михай. Там младият крал е прекарал част от летата на своето детство.
Заедно със завръщането на Карол II и поеманто на трона от сина му, взаимоотношенията между Карол и Елена се влошават, така че Елена е принудена накрая да напусне Румъния. Тя се отказа от Кралския Дворец в Мамая и от други имоти в Румъния в замяна на закупуване от румънската държава на нейно име на Вилата Спартадин Флоренция.
Дворецът е имал доста неправилна форма, наподобяваща повече на имение с няколко сгради и се е намирал в средата на парк от 34 968 кв.м, заобиколен от ектремни граници. Сградата е била с площ от 1200 квадратни метра и е построена за две години и половина.
Предварителните скици и планове на двореца са били извършени от архитекта Марио Стоппа, който е подписал на 4 април 1924 г. договор с генерал Паул Ангелеску, с който получава хонорар в размер на 4% от действителната стойност на работата.
Строителните работи са извършени от изпълнителя Карло Актис, под прякото ръководство и надзор на архитект Константин Д. Добреску, от 1 декември 1923г. и завършват през лятото на 1926 година.
Строителните материали са доставени от реномирани фирми за епохата: Константин Кирилеску (за каменната основа), Фирма „Добруджанска Реконструкция“ и фабриките
Петкулеску Фердинанд Коска &Co. и други, които са били спечелили чрез тръжна процедура.
Дворецът е оборудван с всички технически постижения на онова време, климатична инсталация с вентилатори – предоставени, както и полилеите от фирмата „Siemens Schukert Werke“, парно и електрическо отопление, направено Илие Попеску & Г.Крецу. Италианският предприемач Антонио Моралдо се е заел с асфалтирането на терасите на двореца, а Карло Актис е направил фонтан, тротуарите и езерото от парка. На 2 декември 1927г., след смъртта на Крал Фердинанд, двореца, състоящ се от: сутерен (16 стаи, баня, мокро помещение, кафене, гараж), партер (12 стаи, бюфет, гардеробна, 3 тераси, 8 бани, тоалетни) и мансарда (7 стаи и баня) е бил дарен от Кралица Мария и нейните четири деца (Николае, Иляна, Елизабета и Мъриоара), на принцеса Елена, майката на Крал Михай. Новата собственичка нарежда трансформацията на кралския парк, чрез инсталиране на водопроводи, модифициране на пътищата и тревните площи.
Създала е от 22 януари 1928г. нов регламент, който е определил точните задачи на всеки служител. След 1930 г. в двореца ще влезе във владение на Крал Карол II, който го е използвал като лятна резиденция.
Кралица Мария е запазила за себе си 2780 кв.м в парка, където е наредила изграждането на модерна вила „Villa Stirbey“, оборудвана с асансьор на френската марка „G.Houplain Париж“ за 4-ма души, със собствена електроцентрала и центробежна помпа, която е захранвала кулата с вода. На 6 юни 1932 г. по заповед на Карол II, вилата на кралицата е била предадена на Хидроавиационната Флота в Мамая, а суверенната се премества в Балчик.
