Между 18-те общности в област Констанца е и „Единство“ – Българската общност в областта, чието име означава Унитате (Единство) . В сегашната си форма общността съществува от 1995 година, превръщайки се в юридическо лице през 1996 година, и е продължение на Българската общност, която е съществувала в областта преди 1940 година.
Първата българска общност в града датира от 1873 година. Нейните членове основатели били известни търговци, занаятчии и градинари. С общи финансови усилия успели да купят земя и да построчт през 1905 година първото училище, енорийската къща и църквата „Св. Николай Стари“, където е и сегашното седалище на общността.
Повторното създаване на общността било възможно едва след 1989 година. След като добива юридически облик през 1996 година, общността става широко известна и установява добри взаимоотношения с всички други етнически общности в страната.
Името на общността показват нейната цел и естество, а именно да обедини гражданите от българския етнос в област Констанца, хора с еднакви традиции и начин на живот, да изследват и съживят, всичко, което са наследили от родителите и сънародниците си.
При повторното основаване общността има 74 членове. Днес, по-голямата част от членовете са хора в третата възраст, етнически българи, останали на територията на Констанца. Повечето от тях живеят в общината.
Общността се радва и на помощта на много симпатизанти, хора, които са се свързали с „Единство“ с намерение да се запознаят повече с етноса, след като са посетили България.
Църквата “Свети Николай Стари“, известна и под името Бялата църква на българите, пази характеристиките на румънския архитектурен стил, и има рисунки, направени от Йоанид Бътрънул (Йоанид Стария).
След 1940 година, българската църква с храмово име Св. Николай, е взета от Епископията на Томис и дадена на румънското православно вярване. Тъй като надписите били на български език, а рисунките трябвало да бъдат подновени, Кметството на Община Констанца наема известния църковен художник Йон Мусчеляну да поправи всички рисунки, променяйки в същото време надписите на румънски.
Църквата е функционирала като катедрала между 1941 и 1946 година (след бомбардирането на катедралата от руската авиация). През 1961 година, с разрушаването на Лютеранската църква, лютеранската евангелска общност прави службите си на това място повече от 10 години. Между 1975и 1987 година, е отслужвано само на църковния празник, на 6 декември. От 6 декември 1987 година е отворена отново и функционира с режим на нормални служби.
През 1998 година фреските са реставрирани от художниците Михаил Фордя и Флорин Влад от Букурещ.
