Депортациите в Бъръган са действие с размах по „разместване“, проведено през 1950 г. от комунистическия режим в Румъния, за да се премести принудително в полето на Бъръган население, което живеело в радиус от около 25 км от границата с Югославия, в окръзите Тимиш, Караш-Северин и Мехединц, в резултат на конфликта избухнал между Сталин и комунистическия лидер от Белград, Йосип Броз Тито. Площ от 25 км по протежение на югославската граница се простирала между селата Беба Веке (окръг Тимиш) и Груя (окръг Мехединц), които обхващат общо 203 населени места. Депортирани са и хола от остров Ада Кале. През 1956 г. депортираните се върнали в родните си места.
В онази нощ (18 към 19 юни 1951 г.), която е останала в паметта на жителите на Банат, не само като „черната Петдесетница“, 12. 791 семейства от 3 румънски окръга (Тимиш, Караш-Северин и Мехединц), наброяващи 40.230 души, са качении в 2.656 вагона и 6.211 камиона, пътуващи за Бъръган.
Един от претекстите на една от най-големите трагедии на румънското село е свързан със сигурността на границата с Югославия в контекста на охлаждане на отношенията между сталинисткия режим в Румъния и комунистическия, воден от маршал Йозеф Броз Тито.
Задействано е едно от най-обширните действия по депортирането в съвременната румънска история, след депортирането на германците от Румъния към Съветския съюз, предприето през януари 1945 г.
Общо 12791 семейства, съответно 40320 души от 258 населени места, намиращи се в близост до границата с Югославия, в настоящите окръзи Тимиш, Караш-Северин и Мехединц, са извадени от домовете им и депортирани в Бъръган. Отведени са румънци, германци, сърби, българи, бежанци от Бесарабия и Северна Буковина, власи.
Гражданите, подлежени на депортиране, са били включени в три групи. В първата категория са влизали служители, деблокирани военни отключване, работещи на свободна практика. Втората, най-многобройна категория, се състояла от граждани от Бесарабия и Северна Буковина, от граждани с македонски произход, кулаци, ханджии, бивши индустриалци и земевладелци. В третата група влизали онези, които са имали активна присъда за политическо престъпление или нелегално преминаване на границата, или сериозно престъпление по общото право, като икономически саботаж, присвояване или кражба с взлом.
След депортирането в Бъръган, 1.731 депортирани, включително 175 деца, са умрели в периода 1951-1956 г.
През 1990 г., в Тимишоара е основана Асоциацията на бивши депортирани в Бъръган.
Асоциацията на бившите депортирани в Бъръган от Тимишоара, заедно с Асоциацията на бившите политически затворници от Турну Северин, са поели, наред с другото, ролята на управление на паметта за депортирането чрез книгоиздаване, архивиране на документи, изграждане на паметници и организиране на периодични симпозиуми и възпоменания.
