Манастирът „Стрехая” е основан в кралския двор на Матей Басараб, построен към средата на XVIII век, и има своите корени в двора на болярите Крайовещ. Крайовещине са едно от най-важните благородни семейства във Влашко, от които произхождат земните владетели и голям брой служители в административната и политическата структура на Влашко. Подсиленият манастирски ансамбъл, състоящ се от: входна кула, защитни стени и неговата благородна църква, както и останките от старите кралски резиденции.
Исторически и археологически данни, доказват съществуването на болярски двор на това място, от 14 век- Средновековните исторически извори разкриват значението на болярския двор в Стрехая като резиденция на болярите Крайовещ, едно от най-важните благородни семейства във Влашко. От време на време, дворът е бил център на банство Северин, Мехединц и Стрехая и дори временна царска резиденция, по време на царуването на Раду Михня. Пак тук, във вътрешността на болярския двор, е функционирала между 1474-1504 г. митрополията Северин на Влашко.
Старият двор на болярите крайовек влиза в началото на 17-ти век, по наследство, в собственост на Матей Басараб, земен владетел на Влашко. Между 1640-1650 г., Матей Басараб модернизира и приспособява старият двор към своите нужди и амбиции. Той преправя църквата параклиса и разширява къщата, след това подсилва двора с назъбени стени, порта кула, укрепления и канавки. Укрепеният ансамбъл от наши дни запазва до голяма степен формите, които му придава Матей Басараб.
Църква към укрепения ансамбъл в Стрехая е построена с разходите на Матей Басараб до 1645 г. Моментът на освещаването на църквата е уловен в едно писание, издълбано в камък над входа на притвора на църквата.
Интериорното изографисване на храма, върху стените откъм пронаоса, пази вдясно образа на основателя Матей Басараб и на съпругата му Илеана, държейки в ръце модел на църквата, както и на техния син Матей. От ляво, отвъд празнината на вратата, се появяват трима боляри, предци на основателя. Наличието на тези боляри от 15-16 век в църковната живопис може да предположи ролята им на основатели на предишна църква параклис, която служела на болярите крайовещ, на същото място в двора им в Стрехая.
Първите сведения за манастира при Стрехая се появяват в дарение на владетеля Матей Басараб 11 декември 1649 г. Не ни известен някакъв акт на създаване и функциониране на манастира по модела на византийския модел. Вместо това се съхранява документ за даряване на манастира дарение с масив от девет околни села, датиран от пролетта на следващата година, на 6 март 1650 г.
В началото на 19 век, е предприет пълен ремонт, включващ целия манастирски комплекс. Обемът на работите и техен инициатор са уловени в писанието, изрисувано над входа, в притвора.
Според бележките на Паул от Алеп, разбираме, че църквата е изографисана отначало и отвън, и отвътре. Старото вътрешно изографисване е малко известно, но все още се пази в рамките на актуалния слой боя добавен в началото на 19 век.
