Построена между XVII и XVIII век църквата на манастира „Бая де Арама” отразява стилистичните черти на културно-художествения период в разцвет по време на царуването на Матей Басараб (1632-1654), вписваща се в художествено течение, в което архитектурата на Влашко се развива в нови посоки и визии на ерата Бранковяну.
Според местната традиция, старото монашеско селище (първоначално било монашески манастир) датира от около 1400 г., от времето на св. Никодим от Тисмана. Един документ от 1672 г. споменава игумена на манастира на име Евгение от манастира Хилендар в Света гора.
На мястото на дървената църква се вдига обаче настоящата сграда до края на XVIII век, по време на игумена Василе архимандрит от Хилендар, по настояване на владетеля Константин Бранковяну, който между 9 и 12-ти юни 1695 г. минава през Чернец за Тисмана, признава и подкрепя издигането на място за поклонение (владетелят дарява 300 талера в полза на църквата).
За истинските основатели могат да се считат Милко Бъйяшул, надзирател на миньорите в района, сърбин по произход, който иска от владетеля да се постави камък в основата на новата църква в спомен на сина му, Милко, както и Великият бан на Крайова, Корня Бръилою, роднина на Константин Бранковеану, който ще подкрепи работата от името на владетеля.
Заради турските нахлувания строителството започва по-късно, на 22-ри май 1699 г. и завършва на 7 май, 1703 г., когато се освещава църквата. Самото зидане трае обаче само една година, като художникът, един Иван, се е подписал върху измазаната външност през 1700 г. Около този период се извършва и картинното декориране на мястото за поклонение от известния художник Нягое и йеромонах Партение от Тисмана.
Църквата е изградена от тухли и парчета шлака от пещите на медните мини. Заграждащана стена вероятно датира от същото време с църквата, като стената е оригинално от планински камък, съединен с мазилка от негасена вар, смесена с кал.
Манастирът започва да функционира още от 1703 г. Функционирайки като скит, мястото се кланяло по-късно (преди 1718 г.) на Хилендарския манастир в Атон.
От целия скит са запазени само жилището на игуменката, станало след секуларизацията дом на свещеника и енорийска църква. Зиданите килии, заемащи страната откъм хълма от манастира са били разрушени с течение на времето. В 1890 все още се живеело в тях.
На заседание на митрополитския синод в Олтения от 29 януари 2008 г., е одобрено възстановяването на манастира „Светите владетели” в Бая де Арама, като женски манастир под юрисдикцията на епархията на Северин и Стрехая, и с игуменка монахинята Исидора Русу, като ще работи в рамките на службата на старшите свещеници Бая де Арама. От 2011 г. за игуменка на манастира е избрана монахиня Михаела Пъюш.
