Паметникът Майка България се извисява в центъра на град Велико Търново.
Той е издигнат в памет на загиналите 21 офицери, 24 подофицери и 62 редници в Руско – турската война 1877-1878 г., Сръбско-българската война 1885 г., Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. Средствата за неговото строителство са събрани от дарения на гражданите на Велико Търново.
Началото на изграждането на паметника се поставя с идеята, когато на 9 март 1926г по инициатива на дружеството на запасните офицери „Бунар Хисар“, се създава комитет за въздигане на паметник на всички паднали воини за освобождението и обединението на българското племе. За място е избран центъра на Марно поле, а Общинският съвет отстъпва безплатно терена.
Скулптурът Светослав Йоцов от Враца проектира, изграден от мрамор и бронз, монументален паметник на три нива. В основата му има костница с четири вход, към които водят стълби. Над входовете са изписани годините на войните, водени за освобождението и обединението на България.Между тях стоят четири бронзови релефа, които изобразяват важни моменти от войните. На второто нива са поставени четири бронзови фигури на войници и офицери с типичните за времето военни униформи,снаряжение и въоръжение. На върха на паметника стои бронзовата фигура на коленичеща жена, олицетворяваща “Майка България”, с корона на главата и знаме в дясната ръка. Паметникът е обграден със солидна, релефно изработена мраморна ограда, която е пресечена от четирите страни от мраморни стълби.
Основата му от едната страна е 14,30 метра, а височината му е 18,50 метра. Изпълнението на строителството е дело на не по-малко авторитетния в миналото архитект Теньо Ибушев от Казанлък .
Изработването на сложната композиция от фигури е дело на Ваняли Рафаел, леяр от Будапеща. Металната оградка, което съществува и днес е по проект на известния търновец Леон Филипов.
Тържественото откриване на паметника става на 6 май 1935 г.
През 1936г. Антон Ян Новак (проектант на Старата Градска градина и на Морската градина във Варна) прави общото залесяване на градината с осемнадесет вида храсти и тринадесет вида редки дървета. Новак експериментира успешно с индийското растение лагерстремия, засажда смърч, лиственица, конколор, тис, мимоза, секвоя, калифорнийски кедър, китайски мехурник, магнолия, които и днес радват очите.
По време на Руско-турската Освободителна война на това място е имало турско укрепление (табия), от където турците са обстрелвали в посока Беляковско шосе настъпващите руски войски. Руснаците отговорили на стрелбата и след като унищожили един топ, турците избягали и изоставили още три топа.
След Съединението от 1885г. градът се разраствал на запад на мястото на сегашния паметник се обособило пазарище (Сър пазар), където всеки петък се продавали много плодове и зеленчуци. Най-забележително било мястото с продажбата си на дини, които се докарвали от околните села в огромни количества. Най-сладки били дините от село Никюп. Продавали се и на парче, а по-заможните купували на цели каруци. Пазарът бил много красив през есента, когато се запълвал от огромни камари разноцветни зеленчуци. По-навътре (където сега е парк „Марно поле“) се намирал и пазара за дървен материал и птици. Понякога имало толкова много птици, че се продавали на безценица, само за да не ги връщат на село.
Днес около мемориалния комплекс е изградена цветна градина с пейки.
Построен е със средства дарени от великотърновци. Майка България е един от символите на Велико Търново.
През годините на социалистическа България външният вид на паметника не се променя с изключение корона, която като символ на монархията е свален от главата на женска фигура. По-късно, след 1989 г. тя е върната на мястото си, а от 2000 г. в костницата на паметника гори вечен огън, запален от признателните поколения на старопрестолния град.
