Храм-символ Св. Димитър Солунски се намира в квартал Асенова махала на град Велико Търново. Храмът има повече от 800 годишна история и е датиран като средновековен. Той се превръща в център на българското въстание срещу Византия. От създаването на църквата до днес тя е била разрушавана и ограбвана няколко пъти.
Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В първите години тя била от особена важност в живота на столичния греда, в нея са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към църквата бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.
Църквата и манастирът около нея са просъществували до третата четвърт на XIII в., когато са били разрушени, най-вероятно при земетресение. По-късно, през XV в., с материали от разрушената църква „Свети Димитър“ южно от нея била издигната друга църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда. След разрушаването на църквата „Св. Димитър“ и манастира около нея през втората половина на XIV в. тук бил създаден голям християнски некропол, който просъществувал до началото на XX в. От него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора.
В края на XVIII в. и началото на XIX в, църквата „Св. Димитър“ била ограбена и разрушена от кърджалии. Търновския табашки еснаф събира средства и я въздига през 1848г. , двора й оградили с висока каменна ограда и в него погребвали погиналите за национално освобождение. По време на преизграждането е бил загубен първоначалния план и е променен обема на църквата. Последен силен удар върху съдбата на паметника нанася земетресението от 1913 г. , тогава са били унищожени голяма част от фасадните елементи и декорации, документирани в рисунки и картини на Христо Кабакчиев. След време започва реставрация и величественият храм е издигнат отново.
Кратки описания за църквата през XIX в. са оставили д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. През втората половина на XIX в. църквата е силно повредена, а земетресението през 1913 г. окончателно я унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.
В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният като дата се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци автори на литургични текстове участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената “Божествена литургия”. Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената “Пиета” изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.
Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Роден е в Солун през ІІІ век. Когато родителите му умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителства и насърчава разпространението на Христовата вяра. През 306 г. при завръщането си от поход от източната част на Империята, император Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си. Поради отказа му да стори това, Димитър бил хвърлен в тъмница, а впоследствие – прободен с копие.
