Паметникът е посветен на загиналите в Дуранкулашкия бунт през 1900 година. Намира се близо до границата с Румъния, между Дуранкулак и Стаевци.

След гласуването на закона за натуралния десятък на 15 януари 1900 г. от Десетото обикновено народно събрание, в Добруджа избухва недоволство. Провеждат се протестни митинги в Шабла, Крушари, Пчеларово, Паскалево, Победа, Красен, Каварна и другаде в Добруджа. Най-активни в тези вълнения са селяните от Гьоре /Видно/, Гиорман /Пролез/, Сарь Муса /Смин/, Караманлии /Ваклино/, Сатълмъш /Езерец/, Дуранкулак, Гаргалък /Вранино/, Караалар /Нейково/, Калайджидере /Твърдица/ и др. На 28 май 1900 г. на митинг в Дуранкулак участват 1800 селяни от Дуранкулашка, Шабленска и Сюлейманлъшка общини, както и селяни от други села на Балчишка околия. Митингът гласува резолюция, в която се иска премахването на закона за десятъка и се протестира против произволите на балчишката полиция.

Органите на реда започват масови арести. След сблъсъците на 1 юни 1900 г. са убити и ранени около 400 селяни. След потушаването на бунта правителството разполага военни части около Шабла, Дуранкулак и други разбунтуваните села.

В продължение на 40 дни армията и полицията извършват арести сред населението на Балчишката околия. Към средата на юли военното положение е отменено.

При създадената вътрешнополитическа обстановка след бунта на правителството не изправя на съд задържаните добруджански селяни. Само някои от по-изявените организатори на бунта са съдени през есента на същата 1900 г. от Варненския углавен съд. През 1901 г. правителството на Петко Каравелов отменя закона за натуралния десятък и въвежда поземления данък. Тогава са амнистирани и участниците в селските вълнения и бунта.