Паркът във Фрунзару е посветен на творбите, направени от големия румънски скулптор Константин Брънкуш.
Константин Брънкуш е роден на 19 февруари 1876, Хобица, Горж, умира на 16 март 1957, Париж. Той е румънски склптор с изключителни заслуги при подновяването на езика и пластичната визия в съвременната скулптура. Константин Брънкуш е избран посмъртно за член на Румънската академия.
Той излага за първи път в Société Nationale des Beaux-Arts и в Salon d’Automne в Париж през 1906 година. Създава през 1907 първата версия на Целувката, тема, която ще подхваща под различни форми до 1940, като кулминацията е Вратата на целувката, част от Ансамбъла паметници в Търгу-Жиу. През 1907 година наема ателие на Rue de Montparnasse и влиза в контакт с парижкия артистичен авангард, сприятелявайки се с Гийом Аполинер, Фернан Леже, Амедео Модилиани, Марсел Дюшан.
До 1914, участва редовно в колективни изложби в Париж и Букурещ, откривайки циклите Изявени птици , Заспалата муза, Госпожица Погани.
През 1914, Брънкуш открива първата изложба в САЩ в Photo Secession Gallery в New York City, която предизвиква огромна сензация. Американският колекционер John Quin купува много скулптури, като му осигурява материално съществуване, благоприятно за артистичното творчество. През същата година, министърът на вътрешните работи на Румъния отхвърля проекта за паметник на Спиру Харет, поръчан преди една година. Брънкуш запазва творбата в ателието и я наименова Чешмата на Нарцис. През 1915, започва да прави първите си творби от дърво, между които 2 Кариатиди и Блудния син. В Париж, през 1919 година, се появява тома „La Roumanie en images” с пет репродукции на творби на Брънкуш.
Участва в протестно движение срещу Андре Бретон и в защита на Тристан Цара. На 30 ноември 1924 година, излага в Първата международна изложба на групата „Съвременник” в Букурещ. Две години по-късно, във Wildenstein Galleries, в New York, се открива неговата втора самостоятелна изложба.
До 1940 година, творческата дейност на Брънкуш се развива в целия си размах. В ателието му на Impasse Ronsin, в сърцето на Париж, Брънкуш създава свой собствен свят, с румънска рамка и атмосфера. Националният музей за модерно изкуство в Париж (Centre Pompidou) има голям брой творби на Брънкуш, оставени чрез завещание наследство на Румъния, но приети с радост от Франция, заедно с всичко, което се намирало в ателието му, след отказа на комунистическото правителство на Румъния от 1950 година да приеме творбите на Брънкуш след смъртта на скулптора.
В Румъния, в епохата на социалистическия реализъм, Брънкуш е считан за един от представителите на космополитния буржоазки формализъм. Все пак, през декември 1956, в Музея за изкуства на Републиката в Букурещ, се открива първата самостоятелна изложба Брънкуш в Европа. Едва през 1964 година, Брънкуш е „преоткрит” в Румъния като национален гений и, впоследствие, ансамбъла от паметници в Търгу-Жиу с Колоната (на признателността) без край, Масата на мълчанието и Вратата на целувката, са могли да бъдат подредени и обгрижвани, след като са изоставени четвърт век и били много близо до това да бъдат разрушени .
