Парк Марно поле се намира в центъра на град Велико Търново. Той е любимо място за разходка и отдих за местни и гости на града. За красотата му се допринасят най-различни видове растения и шадравани. На територията на парка са разположени няколко кафенета и заведения.
В миналото тук е имало средновековно селище, а днес паркът е най-оживен през седмиците, в които се превръща в сцена на ежегодния международен фолклорен фестивал във Велико Търново.

Това е най- красивият и подреден парк в града. Винаги е пълен с хора и е любимо място за разходка на майките с малки деца, но всъщност там има хора от всички възрасти. Оформен е с красиви алеи и лехи с ухаещи цветя. Навсякъде има пейки. Неописуемо е усещането, когато в летните жеги поседнеш под дебелата сянка на дърветата. Фонтаните не винаги работят, но всичко останало е в добро състояние. Три маси за шах са поставени в парка от организацията на младежите ротарианци „Ротаракт”. Между алеите има чешма, а на главната алея е разположен бюст-паметникът на героя от Руско-турската освободителна война (1877- 1878г) генерал Й. В. Гурко, открит през 1957г.. Обособено е обширно място за забавление и игра на децата с люлки, катерушки и пързалки.
През лятото паркът става домакин на фестивали и различни тържества и е огласян от музика до късно вечерта.
В единия му край има няколко хубави заведения, които в топлото време предлагат маси на открито с чудесна гледка към парка.

До 1990г. паркът се е казвал „Толбухин“, а след това е прекръстен на парк „Марно Поле“ по името на цялата местност, върху която е изграден.
Ето и част от легендата, според която местността носи това име.

Турският султан чул, че цар Иван Шишман има красива сестра и я поискал за жена. Замаян от мъка българският цар направил жертва и дал сестра си Мара, за да има мир по българските земи.

Дошли султанските хора да отведат царкинята, а тя поискала да обиколи за последно местата, където се е родила и израсла. Напуснала крепостта Царевец, минала по Арбанашкото плато и се качила на белите скали над Лясковец. Тук огледала красивата родна земя и плакала дълго и самотно. Казват, че където капели сълзите й покарали лози. Хората ги отгледали, а те дали чудно грозде.

Мара продължила пътя си и стигнала до полето под царския дворец. Тук трябвало да се прости със своите близки и българския народ. Тежка била тази раздяла. Всички разбирали високата цена, която плащала дъщерята на Иван Александър. Всички плачели и се молели за нея. През тази нощ камбаните в Търново не ударили вечерня и никой не запалил кандилото в своя дом. Градът потънал в мрак. Мястото, където изпратили своята царкиня, търновчани нарекли Марно (Марино) поле.
След като прекарва десетина години в харема на султана, Мара отказва да смени вярата си и да забрави корените си. Султанът я заточва в едни от отдалечените български области по това време- днешните македонски краища. И сега по долината на река Места съществува крепост Момина кула, която се свързва със сестрата на Иван Шишман.