Пещера Венеца е най-красивата от всичките 121 пещери, открити при експедициите на клуб „Бел прилеп“. В нея могат да се видят всички видове вторични калцитни образувания, които природата може да създаде със своята неповторима фантазия. Поради това тя заслужено носи името Венеца.
Дължината на пещерата е около 200 m, на които са разположени общо пет зали. Денивелацията й е 26 m.
Образувана в юрски варовици изграждащи едноименния планински рид (Белограчишки венец) – остатък от северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Западен Предбалкан.
На 3 m след входа се попада в първата зала. В края й има тесен проход, през който се слиза два метра по-ниско, за да се попадне във втората зала на пещерата. В северната й стена се разкрива отвор, през който се попада в трета зала с размери дължина 20, широчина 15 и височина между 3 и 6 m. Едва тук пещерата разкрива своята неповторима красота. Наблюдават се всички видове вторични карстови форми – сталактити, сталагмити, сталактони, коралити, синтрови панички и езера – оцветени в бледожълти, кафяви и червени тонове. Следва четвърта зала, която наподобява лабиринт образуван от големи скални блокове и почти долепени един до друг сталактони. Не места подът е застлан с глина, а на други – с мощна синтрова кора. В най-ниската част на залата – дъно на някогашно дълбоко езеро се намират своеобразни образувания приличащи на боздугани. От тавана се спускат конични сталактити, между които са израснали значителни по размер хеликтити. Петата, последна зала е сравнително бедна на образувания. Характерно за нея са серията от 6 пропасти, най-дълбоката от които е 12 m. Таванът на залата е процепен от множество вертикални пукнатини.
Температурата в пещерата е 9,6о °С, а влажността 100%.
Пещерата е разкрита през 1970 г. при взривни работи на кариерата край гара Орешец.
Защитен природен обект с площ 1 ha.