По земите на Илия Моромете, където гори някога се намирали разпрострелите се гори на Телеорман (Равнината Гъвану-Бурдя), живяло преди 300 години, болярското семейство Хризя Бълъчяну. Така че, целият северен окръг на Телеорман се намирал под „подписите“ на жителите на Балачени, голяма част от населените места тук дори носят тяхното име (Балач) или запазват по една следа, потвърждаващо тяхното присъствие в региона.
Руините на Тътъръщии де Сус са най-зрелищните останки на Балачени, една крепост в истинския смисъл на думата, със стени, високи 7-8 метра, и малки бастиони в ъглите.
В двора може да се идентифицира местоположението на къщата, съгласно избите под него, днес доведени до повърхността. Била е отделена чрез друга стена на Църквата в областта, която днес е в руини, но опазана. Също така, тук функционира Манастира Тътъръщи, от 2009 година насам, носейки лъч на надежда за опазването на града.
Наречен „Стената“, дворът на семейство Хризя Бълъчяну датира от шестнадесети век. В последните години на осемнадесети век, сестрата на Хризя Балачяну Зоица, заедно със съпруга си, Ангелаке Амирас, полагат последните промени от Крепостта Тътъръщи.
Ансамбълът, заемащ площ от 5400 квадратни метра, се състои от две стаи – подсилен болярски двор, с жилища и приложения, съответно малко пространство, където се намира църквата параклис.
Днес може да се намери само малката стая на болярския комплекс и на църквата, от която са останали фрагменти от колони, греди, плочи и опори, но и следи от картини на открито. В рамките на този средновековен ансамбъл се желае създаването на манастир.
Според генеалогичните проучвания, семейство Бълъчяну носи своя произход от Балачю на Телеорман и произлиза от „Старата къща на Басарабите“. Бълъчяну Бадя, наричан „Лекият“, е имал син този Ага Константин, който е станал конте на Империята на Хабсбург, зет на Шербан Кантакузино ( оженва се за Мария ) и яростен враг на Константин Бранковеану. Участва във войната за Австрийската страна с турците, от опортюнизъм, тъй като гони трона на страната. Той е предаден от един казашки капитан във Фоксани, който е участвал във войската, изпратена в помощ на турците, от Константин Бранковеану. След коварната му смърт, се казва, че Бранковеану е заповядал да донесат главата му, която е била забита на „един кол, в средата на двора“, където остава в продължение на една година. Йон, синът на Константин Ага Бълъчяну, умира в резултат на изтезания по времето на Вода Маврокордат, обвинен в измяна срещу австрийците. За измяна, на Бадя Бълъчяну са му изгорили къщите, оставяйки само църквата Св. Думитру.
