Самоводската чаршия се намира в град Велико Търново и е архитектурна, музейна и историческа забележителност. Тя се създава през 60-те и 70-те години на XIX век, като първоначално са се оформили две улици с работилници, търговски и занаятчийски дюкяни и ханове. Има няколко оборудвани и действащи работилници – оръжейна, резбарска, грънчарска, тъкачница и др.
През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад „Баждарлък“, Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада – Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове.
Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес – Самоводски пазар – и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мястото на разрушеното Кино „Модерен Театър“).
Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.
След Освобождението тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, както и фурни за симити, пити-пърленици, кравайчета и писмет.
Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия.
Днес Самоводската чаршия продължава да пази духа, традициите и романтиката на Възраждането. Сега там работят различни занаятчийски работилници – грънчарска, оръжейна, бакърджийска, резбарска, шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, кафене, работилница за приготвяне на кадаиф и фурна на площад „Самоводска чаршия“, както и много сувенирни магазини и малки художествени галерии. Всеки желаещ може да се включи в работата на някоя от работилниците и ще получи удостоверение,че е чиракувал при съответния майстор, а предмета, който е изработил, получава като подарък. В този вид комплексът пресъздава атмосферата от първите десетилетия на XX век. В работилниците се правят и продават сувенири, изработени според старите технологии. Те пресъздават антични, средновековни и възрожденски образци от богатите експозиции и фондове на музея. Така се възраждат и продължават традициите на народните художествени занаяти в един от най-старите български градове – Велико Търново.
