В древното селище „Оходен“ са открити останки от къщи, гробове и култ оборудване, част от така наречения „монохромен неолит“. Най-вълнуващите находки са четирите ранни неолитни гробници с погребани вътре хора на различна възраст; храма на Слънцето и три еленови черепа (еленовите рога са символ на мъжка мощ в древната история
Неолитното селище край с. Оходен датира от VI хилядолетие пр.н.е. и е сред най-ранните човешки селища, открити в Европа. Намира се в местността „Валога“ (или („Долната лъка“) край врачанското село Оходен. Проучването се извършва от учени от Регионалния исторически музей във Враца от 2002 г., като разкопките се водят от археолога Георги Ганецовски, който публикува съшествена част от находките. Открити са останки от древен храм на плодородието, основи на жилищни постройки, некропол и различни материални следи.
Свещеният комплекс се е намирал в центъра на праисторическо селище, а в некропола към него са открити древни човешки скелети на около 8 хил. год. Според археолозите светилището е уникално и до момента няма друг известен аналог в България. Анализът на откритите артефакти говори, че селището спада към ранно-неолитната култура Градешница-Кърча, развивала се в район, заключен между Янтра и Тимок на юг от Дунав и Олтения в Югозападна Румъния.
През 2016 г. са открити артефакти от обсидиан, произлизащ от находища в Унгария и Армения[2]. Значението на продължаващите нови открития е, че Балканският полуостров се превръща в център на праисторическа цивилизация, която започва разселване из земите на цяла Европа.
През 2011 г. при продължаващите археологически проучвания на района е открит древен олтар, украсен с огромни трофейни еленови рога. Светилището е разположено на около 2 метра от ритуално положения скелет на мъж, открит в разкопките през 2010 г. Вероятно то е прославяло ловните му подвизи. Еленът е сред най-силните символи на мъжкото начало и на плодородието.
Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора вероятно се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата. Възможно е да са принасяли и дарове за плодородие.
Подът на праисторическата постройка е бил застлан с паваж. Камъните на земята имат П-образна форма, насочена на изток към слънчевия изгрев. Тук са открити и десетки глинени и каменни дискове, които в семантиката на ранните земеделци символизират слънчевия диск. Този факт подкрепя твърдението на археолозите, че вероятно това е един от най-ранните храмове, посветени на Слънцето, което е обожествявано от древните хора. Находката е без аналог в света и има огромно значение като символика на соларния култ и плодородието, като разкрива ключови моменти от раждането на религията.