Мостът е част от извънградската инфраструктура на град Плевен, изиграла важна роля в развитието на икономическите и търговските му връзки с други места, и важна част от историята на града.
В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка на единоборството между двете воюващи империи и на практика тук се решава по нататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три кървави щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят и се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.
След третият неуспешен щурм на града на 30 август/11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка. През шестия участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която ще се разиграе в началото на декември в долината на река Вит.
На 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша започва боя с последна и единствена надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремително и успешно, те пробиват и двете линии на руската отбрана. Но положението бързо се променя. Частите на Осман паша, който е ранен в крака, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадерския корпус генерал Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация, потвърдено лично от Осман паша. Същото с нетърпение и напираща радост очакват застаналите пред моста и по близките хълмове победители и с мъка и тъга – победените.
Мостът при р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник” от 1969 г.
През 2013 г. със средства по европейска програма се извърши реставрация и възстановяване на моста и се върна първоначалния му облик, създаден от майстора Генчо Кънев.
Самото съоръжение отдавна не е в експлоатация. Старият мост е запазен в качеството си на архитектурен образец и свидетел на бурните събития, разиграли се около него в деня на освобождението на град Плевен.