Идеята за статуя на великия владетел в Крайова, който е свързан с града и от факта, че е преди да стане бан е бил сановник, датира от началото на 20 век.
През 1913 г. се създава инициативен комитет за издигането на паметник посветен на Михай Витязул в Крайова. През 1927 г. дружество „Приятели на науката“ предлага за място пл. «Унирии». През 1933 г. той се обръщат към кметството на столицата с искане да се премести статуята на Михай Витязул в Крайова, ако в Букурещ бъде издигната по-голяма.
Скулпторът Д. Павелеску-Димо изготвил модел за реализирането на особено красив паметник, посветен на великия княз, който обаче не се материализирал. За съжаление, в Крайова е трябвало да чакат много години, за да видят актуалната статуя поставена върху постамент, след като е стояла много години в двора на Музея на изкуствата, поради различни причини.
Роден през 1557 г., Михай Витязул става владетел на Влашко през есента на 1593 г, като е едновременно владетел на Трансилвания между 1599 и 1600 г., както и владетел на Молдова през 1600 г.
Сблъсквайки се с великите сили на времето – османците, Хабсбургите, поляците – Михай Витязул извършил това, което нито един от предшествениците му не е успял, постигайки – за кратко – удвоената независимост на националното единство.
Победител в Кълугърен, Търговище и Гюргево, а после в Шелимбър и Гуруслъу, противопоставяйки се на силата на османските войски и тези на Andrei Báthory, принц на Трансилвания и сюзерена на Влашко, както и полските войски в Молдова, Михай Витязул станал „Restitutor Daciae“ според споменаванията на съвременните източници, признавайки по този начин косвено идентичността на дакийското пространство с това на етногенезиса на румънците.
На 1 ноември 1599 г. Алба Юлия става столица на всички румънци, на владетеля се подчинява „и границата на Ардял, желанието, което желаех, Молдова, Влашко.“
Името и фигурата на Михай Витязул са и ще се съхраняват в свещеното наследство на румънците навсякъде.
На 16 Август 1601, Михай Витязул, начело на армията си, тръгва за Турда, където установява лагера си. Там, на сутринта на 19 август е убит по заповед на император Рудолф II, от генерал Георге Баста.
Тялото на Михай Витязул остава в Къмпия Турзии, а главата му е погребана в манастира Дялу, близо до Търговище.
