Статуята е издигната в памет на Николае Йорга, важна личност за румънците.
Николае Йорга (роден Нику Н. Йорга, р. 5 юни 1871, Ботошан –ум. 27 ноември 1940, Стрежник, област Прахова) е румънски историк, литературен критик, документалист, драматург, поет, енциклопедист, мемориалист, министър, депутат, министър-председател, университетски професор и академик. Известен е по света като историк, изучаващ средновековието, византийската империя, романист, славист, историк по изкуствата и философ по история. Както потвърждава Джордже Кълинеску, Йорга играе в румънската култура, в първите десетилетия на 20 век „ролята на Волтер”.
След началното и гимназиално обучение в Ботошан, следва в Националната гимназия в Яш през 1888. Завършва Университеата в Яш за една година с диплома „magna cum laude“, след това продължава университетското си обучение в Париж, Берлин и Лайпциг, получава докторска степен (1893) само на 23-годишна възраст.
Съучредител е на Националистично-демократическата партия през 1910 година, член на Парламента, председател на Камарата на депутатите и на Сената, министър, и за кратък период-министър-председател. Дете-чудо, полимат и полиглот, с плодовита научна дейност, Йорга написва 1003 тома, 12755 статии и трудове и 4963 рецензии, и достига върха с Историята на Румъния, в десет тома. Преподава в Университета в Букурещ, в този в Париж и в други академични институции за образование и основава Международния конгрес Югоизточния европейски институт за обучение. Превръща град Вълении де мунте в академичен и културен център .
Успоредно с научните му достижения, Николае Йорга е активист от център-дясно, чието политическо ориентиране включва елементи от консерватизма, национализма и аграрианизма.
Въпреки че в последната част на гимназията влиза под влияние на марксизма, Николае Йорга преминава през този епизод по време на университета, и ще се приобщи в скоро време към консервативната литературна група Жунимя. Николае Йорга основава консерваторски списания като Румънския род, Правият път, Ясна мисъл и Цветето на даровете.
Той е проеминентна фигура в лагера на про-Антантата по време Първата световна война, благодарение на поддържането на клаузата на румънците в Австро-Унгария и има важна политическа роля във Велика Румъния в периода между войните. Инициира кампании за защита на румънската култура. Предизвиква противоречия заради антисемитската риторика. Противник е на Национално-либералната партия и на Румънската национална партия.
Противопоставя се на фашистката групировка Гарда де фиер и след период на уравновесяване, решава да поддържа нейния противник, крал Карол II, влизайки, след разпадане на всички други партии, в единствената партия, на корпоративния произход и авторитарна, Фронта за национално възраждане. Тъй като е бил замесен в личен диспут с лидера на Гарда Корнелиу Зеля Кодряну, допринасяйки неволно по този начин за неговото убийство, Йорга си навлича антипатията на легионерите. Остава независим глас на опозицията, след като Гардата основава Национално-легионерска държава, като впоследствие е убит от командващ легионер. След научаването на вестта за убийството на Йорга, 47 университета и академии от цял свят свалят наполовина знамето си.
