Църквата „Благочестива Параскева” е свято място за поклонение, построено през 1873 година, във формата на кръст и се намира в района на селското гробище.

Църковното храмово име е Света Благочестива Параскева.

Света Парскева е родена през XI век, в село Епиват в Тракия, близо до Константинопол (днешен Инстамбул). Казва се, че когато била на 10 години, Благочестива Параскева чува в една църква думите на Спасителя, който й казва да дари дрехите си на бедните.

Следвайки съветите на избрани жители, се отправя към региона на Понт, спирайки се в манастира Божията майка в Хераклеа, където ще остане пет години. От тук тръгва към Светите земи, с желанието да прекара остатъка от живота си в светите места. След като вижда Йерусалим, се установява в манастир с монахини в пустошта на Йордания.

От Константинопол отива към Епиват, без да казва на никого коя е и от къде идва. Тук умира. Погребана е като чужденка. Съгласно традицията се говори, че един моряк умира на кораба, а трупът му е хвърлен в морето. За погребението му се изкопава дупка и се открива трупа на Преблагочестива Параскева незасегнат  и пълен с аромат. Въпреки това, поставят до нея и трупа на моряка. Но на следващата нощ, един от християните, които изкопават дупката, сънува императрица, заобиколена от ангели, а един от тях го упреква, че не е извадил от дупката трупа на Благочестива Параскева, а императрицата, която била самата Благочестива Параскева“, му заповядва да вземе бързо тялото й и да го постави някъде на почетно място.

Вярващите взимат тялото й от гроба и го поставят в църквата Свети Апостоли от Каликратея. Заедно с това се случват чудни изцеления, вследствие на молитвите, които се правели до честните й мощи.

През 1238 година, мощите на Светицата са преместени в Търново, в църквата с храмово име Света Богородица.
През 1393 година, България пада под турско робство, а църквите са превърнати в джамии. Това е годината, в която светите мощи са преместени във Видин, за 5 години.

След житката при Никопол от 1396, мощите на Светицата ще стигнат от Видин в Белград – Сърбия, през 1398 година.

През 1521, султан Сюлейман Великолепни покорява Белград. Сетите мощи са пренесени в Константинопол, в палата на султана. Откупени са от турците от Вселенската патриаршия и положени в църквата Панмакаристос. След превръщането на тази църква в джамия, мощите са носени в много църкви: Влахерне (1586), Свети Димитър в Ксилопорта (1597) и Свети Георги от Фнара – новото седалище на Вселенската патриаршия (1601).

Василе Лупу, ктитор в Яш на църквата „Свети Три Светители“, плаща всички задължения към Вселенската патриаршия, и така патриарх Партений I  и членовете на Синода решават да  предложат, като признателност, мощите на Благочестивата.

Мощите на Благочестива Парскеваа са занесени в Молдова от владетеля Василе Лупу (1634-1653) и положени на 14 октомври 1641 година, в Манастира „Свети Три Светители“. През 1887, мощите на Света Благочестива Параскева са преместени в Митрополийската катедрала в Яш.