Изпълнена е през 1887 година от италианския скулптор Еторе Ферари. Идентична реплика се намира от 1925 година в Сулмона (Италия).
Разположена е в старата част на града, в Пиаца Овидиу, пред първата сграда на Кметство Констанаца, днес Национален музей по история и археология, до пристанище Томис.
Първият от статуйните паметници , издигнат в Констанца след повторното влизане под румънско управление и който изобразява големия римски поет Публий Овидий Назо (43 пр. Н.е.. — 17 н.е..). Бронзовата статуя изобразява Овидий в дълбока медитация. Откриването на статуята, през август 1887 година, е било истински празник, на който са присъствали всички констанчани, начело с префекта Ремус Опряну, инициатор на „Комитет за статуята на Овидий”.
Статуята се намира на пиедестал от бял мрамор, върху който има плоча с текст от „Тъги”.
„Под този камък лежи поетът Овидий
На нежните любови убит от своя талант.
О, ти, който минаваш оттук и ако си обичал някога
Моли се за него да бъде спокоен сънят му.”
Първоначално статуята е поставена с лице на север, конструкцията на Палата на кметството налагайки, през 1921 г, преместването й на сегашното място. По време на германо-българската окупация, през 1916-1918 година, статуята е свалена от пиедестала от българската армия, за да бъде взета като военен трофей, но намесата на германски офицери спира оригиналната „културна инициатива“; до връщането на румънската власт, през ноември 1918 година, статуята е приютена в мазето на Кметството. През 1925 година, реплика на тази творба е открита в родния град на поета – Сулмона.
Еторе Ферари, роден в семейство на скулптори, става един от протагонистите на движението за артистично възраждане след акта за обединение.на Италия. Баща му, скулпторът Филипо Ферари (1819-97), го научил на скулптура и запалва страстта му към републиканската политика
През 1868 година печели стипендия за обучение в Академията Сан Лука в Рим, която завършва през 1872, след което остава в Академията за дълго време като преподавател и, в същото време, депутат в италианския парламент.
Между 1904 и 1917 година, Еторе Ферари е Големият майстор на Франкмасонския орден на Великия изток на Италия (Grande Oriente d’Italia). От 1918 до 1929 година, е Суверенен Голям командир на Шотландския ритуал в Италия. Като последователен защитник на демократичните ценности, Еторе Ферари е един от най-последователните противници на фашизма на Мусолини.
След като през ноември 1925 година Бенито Мусолини въвежда закона, който забранява дейността на тайните общества, Масонството било , практически, изведено извън закона. Тъй като Еторе Ферари не изоставя убежденията си, е бил следен от полицията, а ателието му е разрушавано много пъти от фашистите. Кулминацията на подтискането му през май 1929 е с обвинението му, че се е опитал да реорганизира франкмасонството. Веднага след това, Еторе Ферари предава всичката си власт на Джузепе Ленти, лейтената Велик командир и боец антифашист, който емигрира във Франция. След само три месеца, Еторе Ферари умира в Рим. Погребан е в Cimitero Comunale Monumentale Campo Verano в Рим.
