Петраке Лупу е свързан във всичко с Маглавит. Който е чувал за Маглавит, със сигурност е чувал и за Петраке Лупу, а онзи, който е чувал за Петраке Лупу, със сигурност е чувал и за Маглавит. На историята от Маглавит вярват мнозина. Много накратко тя е следната: бил ден петък, 31 май 1935 г., когато Петре Лупу (17 години) бил на полето с овцете.

Той имал някои недостатъци по рождение, особено от гледна точка на говоренето. Той видял Бог като „старец“ до една върба. Казал на овчаря, че хората трябва да се покаят, и че той трябва да изпрати съобщението на свещеника в селото. Видението се повтаря в продължение на три пъти в три поредни петъка. Оттогава, животът на овчаря и на селото е щял да се промени. Хиляди хора идвали на поклонение в Маглавит. Куците хвърляли патериците, слепите възввръщали зрението си, много хора започнали да говорят, и т.н.

Десетилетия след това името на Петраке Лупу, съответно името на должката селска община, Маглавит, били синоним на „божествено чудо“ и на лечебните чудеса, извършвани тук. Но и с навлизането на ордите поклонници. През лятото на 1935 г. в рамките на един ден, десет допълнителни влакове, претоварени, тръгнали от Крайова, за да превозят поклонници в Маглавит, разположен на 15 км от Калафат.

След присъединяването на Румъния към войната с руснаците, заедно с немските съюзници, Петраке Лупу бил отведен със самолит до лакътя на Дон, за да освети войски, по заповед на маршал Йон Антонеску. Говори се, че гадателят е казал на армията, че войната ще бъде загубена от румънците. След като комунистите дошли на власт, Петраке Лупу е маргинализиран, а хората, от страх, го посещавали само тайно. В нощта на 1 август, 1952 г., една кола влязла в населеното място, където живеел светецът. Той чакал в двора, пременен и облечен в чисти дрехи. Качили го в колата, но двигателят на колата запалил едва след като Петраке се помолил за това. Върнат у дома през октомври, милиционерите го задържали още няколко пъти, без да могат да намерят някаква вина, за да го изпратят по канала. Петраке Лупу е женен за Вета, която починала през 1966 г. Жени се повторно, живеейки до 1998 г., в къща с нищо по-специална от останалите в селото. Интересно е, че овчарят станал светец никога не е вземал пари от дарениятя, правени от хората, които го посещавали в Маглавит. Неврологът Георге Маринеску и професор Константин Пархон, които са прегледали овчаря, присъждат, че той е напълно здрав.

Петраке Лупу живял между 14 октомври, 1907 г. и 14 декември 1994 г. Петраке Лупу живял почти 90 години. Казват, че времето на комунизма често е обикалял. Бившият овчар е считан от хората за пратеник на Бога. Въпреки, че Православната църква остава предпазлива относно историята на Петраке, селяните успели да построят манастир на мястото, където Петраке е имал виденията.