Съкровището е открито през 1929 г. в село Букьовци, община Оряхово. Състои се от сребърна каничка, две сребърни фиали, сребърен накит с позлата, сребърно гобеле с позлата, начелник с форма на сокол, апликации от два съединени лотосови цвята. Археолозите го датират към края на V век пр. Хр.
Находката от гр. Мизия е второто по значимост тракийско съкровище, открито в Северозападна България. То се състои от един накит, няколко съда и апликации за конска сбруя от сребро. Тяхната форма и начинът на изработка позволяват съкровището да бъде датирано в периода края на V в. и IV в. пр. Хр.

Интересна е историята на неговото намиране, която не е изяснена в детайли. Откривател на съкровището е Александър Витанов. През февруари 1925 г. той открива случайно част от него при обработка на нивата си в местността Гладно поле, разположена на 2 км южно от Букьовци (Мизия). То е закопано в яма на малка дълбочина от повърхността на терена — 40 см. Една кана, малка ваза и женски накит са предадени веднага в Народния археологически музей в София. Неизвестна е съдбата на останалите сребърни предмети, които остават при откривателя. През пролетта на 1935 г. Александър Витанов решава да си направи колиба в същата местност. При разкопаване на почвата той открива и втория дял на съкровището, заровен на същата дълбочина в непосредствена близост до мястото, където преди десет години е открита първата част. Вторият дял се е състои от сребърна чаша с позлата, няколко кани и голям брой фиали и апликации за конска сбруя, изработени също от сребро. Александър Витанов заминава веднага за София, където се среща със златаря Армениан Сааниан и му продава предметите. Златарят пък от своя страна препродава част от тях на Народния археологически музей – една чаша, една кана, две фиали, част от торква и шест апликации от конска сбруя. Съдбата на останалите предмети от втория дял е неизвестна и навярно те са безвъзвратно изгубени за българската наука.
Съкровището от Букьовци ни представя чудесни образци на тракийската торевтика и ювелирното производство. Сред тях водещо място заема сребърният накит. Той е съставен от пет фибули с форма на безопасна игла, които са богато орнаментирани. За тях, с помощта на кукички, са прикрепени декоративни човешки глави. Под всяка е разположена розета, като една от тях е с по-големи размери и пищна украса. Те са свързани помежду си чрез кордон от оплетени сребърни нишки. За него са закачени висулки със сферична и овална форма. Вероятно този накит е украсявал гърдите на тракийка от владетелски род и е представлявал семейна ценност, предавана от поколение на поколение.
Сребърната чаша е изработена с голямо майсторско умение. Повърхността й е набраздена от плитки канелюри, които подчертават нейната форма. Непосредствено под устието е врязан позлатен пояс с растителни и геометрични орнаменти. Тази чаша се отличава от останалите сребърни съдове със своята форма и фино направена украса. Тя е заемала по-особено място в сервиза на тракийския владетел.
Очевидно съкровището от Букьовци е укрито на две части при опасност. Те са закопани в плитки ями, разположени в непосредствена близост една до друга. Явно обстоятелствата, при които са открити предметите, са същите като тези със заравянето на съкровището от Рогозен, събирано от няколко поколения тракийски владетели между края на VI в. и IV в. пр. Хр. В тези широки хронологически граници се вмества и датировката на съкровището от Букьовци. Налице е и сходство в начина на направа и форма на съдовете от двете находки. Нещо повече – поразителното сходство навежда на мисълта за единство. При ласификацията на каните от Рогозенското съкровище е обособен отделен тип кани – тип Букьовци. Следователно предположението, че находките от двете селища всъщност са отделни части от общо съкровище има своите основания.
Съкровището от Букьовци е свидетелство за превратностите в човешкия живот. Принадлежало е на един владетелски род, украсявало е пищна трапеза и е демонстрирало пред гостите мощ и богатство.