Текето „Ак Язълъ баба – „най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня“ по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора „Балтата“ и Черноморския бряг.
„С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи“ – пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби. Той посетил това място през 1652 г. Тогава Евлията бил много болен, но след като преспал една нощ край гроба на светеца, начаса оздравял. Дали на стореното чудо или на искрената възхита дължим хвалебствията на този пътеписец по адрес на манастира край с. Оброчище, е трудно да се каже. В едно обаче той сгрешил. Не само в останалите краища на Османската империя, но и в самите български земи имало подобни текета. Такива например са гробниците на Осман баба в с. Богомил, Хасковско; на Демир баба в местността Сборяново, Исперихско и на Кадемли баба край с. Графитово, Новозагорско. Но Добруджа наистина не познава друго такова теке. И до днес то остава най-добрият образец на османската култова архитектура по нашите земи от началото на ХVІ столетие.
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина – тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток–югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. И до днес най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Имаретът на текето е със значително по-големи размери и с вход от юг. В миналото основното му помещение е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ изящното тяло на минаре. Някога над огнището на дебел синджир бил окачван огромен котел, символ на гостоприемството на дервишите, които предоставяли безплатно храна и подслон за три дни на всеки пътник, минал край техните обители.
Патрон на текето е мюсюлманският светец Ак Язълъ баба, почитан от местното население като древен митично-култов герой – лечител и чудотворец, повелител на земните сили и носител на плодородие. Всъщност, този светец е реално съществувала личност. За разлика от легендите и преданията, малкото достигнали до нас исторически извори го представят като водач на дервишки орден – наследник на прочутия Осман баба, чието тюрбе се намира в с. Богомил, Хасковско и духовен наставник на Демир баба, който пък е патрон на текето в м. Сборяново, Исперихско.
Освен на монасите, столетия наред манастирът е служел за духовно средище и на местното население, привличайки вярващи от близките и далечни краища на империята. През втората половина на XX в. започнали да го посещават и християните, които идвали на това място, за да почетат народния светец – св. Атанас.
Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но възприемането на текето от местното население като светилище прави възможно почитането му от различни етно-конфесионални групи: мюсюлмани (сунити или шиити) и християни. По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните – тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май – Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез етно-конфесионалната си принадлежност, на текето те извършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, свързани с опозицията живот–смърт и насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори днес.
