Нос Шабла е най-източната точка на територията на България. Намира се на около 5 километра на Изток от града. Най-старият морски фар, Шабленския фар, се намира там. Висок е 32 метра.Той е построен през далечната 1856 година. Нарича се още Александийски фар. Около него могат да се видят следи от крепостните стени на античния град Карон Лимен. Фарът свети в бяло по три пъти през интервал от 25 секунди, като при добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили. Има 132 стъпала, които водят до халогенния прожектор. В основата си Шабленският фар е квадратен. Ширината е близо 9 метра, а височината на основата е 10 метра. Интересно за фара е, че в стената от западната му страна е вграден султанския монограм на султан Абдул Меджид. Той е управлявал турската империя в средата на деветнадесети век.
Шабленци не без гордост споделят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар. Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1,20 метра и дори и през зимата студ в помещението не прониква. Четирима са пазачите на фара, които денонощно следят работата му. Дежурствата се сменят на всеки 8 часа. Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение – Тодорка Хаджииванова. Дамата и нейният съпруг Иван дълги години са обслужвали фара. Днес техният син Атанас Атанасов е наследник на професията им и е началник на морското навигационно съоръжение. Паленето и гасенето на фара зависи от изгрева и залеза на Слънцето.
В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдните поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено през 2056 г. То съдържа данни за разстоянието от брега до фара. Мъжете измерили, че разстоянието е 13 мeтра, а според запазени статистически данни през 1948 г. то е било 29 м. Пазачите искат това разстояние да бъде измерено и сравнено след години.