Ханът на Хаджи Николи е сграда с архитектурно-историческа стойност, която е сред главните забележителности на Велико Търново. Построена е в периода 1858 – 1862 г. от Колю Фичето на старата Самоводска чаршия, на стръмен южен склон.
Хан Хаджи Николи е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния период на българското Възраждане и безспорен архитектурен шедьовър. Обявен е за народна старина и архитектурен паметник на културата от национално значение.
Комплексът на уникалния Хан Хаджи Николи понастоящем е в оригиналния си вид и се радва на нов живот с автентичност, и съвременен комфорт. След дълга реставрация Хан Хаджи Николи отваря врати през март 2010 като своеобразен културен център – комплекс от изложбени зали с музей и картинна галерия, ресторант и вино бар.
Сградата е направена по поръчка на известния търновски търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи х. Димов Минчоолу, един от най-известните и изтъкнати личности на Търново през XIX век, търговец на кожи и кръстник на известния и изтъкнат Васил Карагьозов. Хаджи Николи е имал търговски къщи в Русе, Букурещ, Виена, Одеса, Цариград. Той е изключителен родолюбец. Изразходва почти цялото си богатство (над 500 000 златни гроша), за да подкрепя борбата на българите за църковна независимост.
В каменните стаи изтъкнатият търговец хаджи Николи складира манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и от Близкия изток, както и произведения на търновските майстори чохаджии, куюмджии, бакърджии и др. Сградата е била използвана за склад на стоки внасяни от Европа и близкия изток, на търновските занаятчии, а по-късно в него са били развити абаджийски и други работилници. В помещенията на югозападното приземно крило са се разполагали магазини. Няколко години преди Освобождението сградата е използвана като фабрика за преработка на тютюн, собственост на индустриалеца Славчо Хаджипаскалев. След Освобождението години наред отделните стаи са използвани за работилници от дребни занаятчии.
По плановата схема сградата на хана на хаджи Николи е с голям обем, разположена на стръмен терен с 9 метра разлика в котите на терена. Тесният надлъжен двор се огражда от три страни: от североизток с двуетажно крило с приземие, от югоизток – с едноетажно крило с приземие и от югозапад – с приземно ниво от магазини, дюкяни. Основанието, че е съществувало двуетажно крило и от северозапад е една стара снимка на Константин Иречек и подлежи на проучване. Североизточното и югоизточното крила са развити като при кервансараите с надлъжен ред от помещения, свързани с тесен коридор, отворен към вътрешния двор. Югозападното приземно крило, предвид начина му на градеж е строено по-късно и видоизменено, като се състои от ред помещения обърнати към улицата с проход към двора.
Конструкцията на всички крила е масивна, изградена от тухли, камък и желязо, съгласно изискванията по онова време за запазване на стоките и търговската продукция от пожар, на които много малко от сградите тогава са отговаряли. За същата цел и сигурност, всички прозорци в хана имат железни капаци, а вратите са изцяло железни в приземията или обшити с ламарина по етажите. Дюкяните са били затваряни с големи кепенци хармоники.
Ханът е едно от най-големите постижения на Никола Фичето. Той е разполежен на стръмен и с малка дълбочина терен, със стъпаловидно оформени обеми, ажурно третирани фасади, характерни архитектурни мотиви с конкавни профили на корнизите, парапетите и каменния им цокъл, елептична линия на сводовете и арките. Каменния детайл на корнизите и капителите на колоните е стилизиран.
До сега ханът на хаджи Николи е претърпял няколко промени. През 1929 г. се засяга югозападното крило, за да се прокара улицата с габарит по плана от 1907 г. и построяването на Старата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стените на магазините, изграден бил каменен надзид с елептични слепи арки и дървена стреха, и магазините били приспособени за гаражи. В някои от помещенията са били закрити сводовете и на подовете било поставено за настилка – дюшеме, предвид използването им за бекярски жилища.
През 1970 г. в сградата е подредена ескпозиция на Великотърновския музей „Възраждане“ до 1987 г., после основната сграда е предоставена на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на АЕК „Самоводска чаршия“.
През 1992 г. ханът е върнат на наследниците на хаджи Николи Минчович по реституционните закони.
